Сряда е, 13- ти март, в ранния следобяд тръгваме за Куманово. Третият по големина град в Македония ще стане арена на битката между „Рилски спортист“ и местния тим. Пътят е дълъг, но агитката е пълна с ентусиазъм. Бързо стигаме до границата и трябва да представим паспортите си. Граничната полиция се справя доста бързо и продължаваме по пътя до Куманово. Разлика между България и Макединия почти не съществува. Можеш да разбереш, че не си у дома само от граничния пункт и умножените боклуци около пътя. На бензиностанцията пазаруваме с наши пари и разговаряме със служителите на роден език. Сякаш сме в България.
Скоро стигаме и Куманово. По нищо не личи, че е третият по големина. Очаква ни полицейски екскорт, който ще ни заведе до залата не само защото не знаем пътя, а и за да ни предпази от недобронамерени фенове на домакините.
Разрешават ни да се разходим из града за един час преди мача. Отново нищо не може да ме впечатли. В далечината съзирам нещо подобно на НДК, но в много умален вид. По-нататък ни посреща друга сграда, наподобяваща Централни хали. Аз ли съм националист или наистина има такава огромна прилика?
Време е за мач. Влизаме в залата отново с помощта на полицията и ни слагат отделени от останалите. За наша безопастност или поне така казват, не трябва да развяваме българския трибагреник. Не ни стана приятно, че не можем с гордост да развеем знамето или шалчето на клуба, но и така можем да подкрепяме любими тим. Залата е доста стара, но голяма. Определено ще събере много хора. Има фенове почти на терена, това прави играта на гостите много трудна, неслучайно дори „Галил“ и „Левски“ (първите два отбора във временното класиране) са загубили в тази зала.
Мачът започва. Началото е лошо за „Рилски“. Пропускат няколко пъти, а домакините се възползват и успяват да поведат с 8:0. Самоковската агитка не губи сили и надежда. Макар че сме 50 души в зала за над 4 хиляди, имаме повече ентусиазъм от тях. Нашите се „върнаха в залата“ и подобриха стрелбата си. В края на първата част изоставаха само с 3 точки.
През втората четвърт нашите не позволяват на „Куманово“ да се откъснат в резултата и „им дишаха във врата“. 3 минути преди края домакините успяват да направят разликата 6 точки, но „Рилски“ бързо им връщат няколко коша. Така почивката дойде при 45:42.
Третата четвърт отново не е много добра за нашите. За 5 минути игра домакините отново повеждат с 8 точки и с показваната от наша страна игра. По всичко изглежда, че нямаме шанс да ги догоним, но самоковци отново показват характер и стопяват разликата на 3 точки, въпреки многобройните грешки при стрелбата и в защита.
В последната част домакините отново имат превес – по-точни при стрелбата и по-добра игра от нашата под противниковия кош. Агитката, пропътувала километрите до Куманово, не се отказва и няма да повярва, че нашият отбор може да загуби. Мощните викове „Рилски, Рилски!“ сякаш дават допълнителен стимул на родния тим. Играчите се хвърлят с всички сили към победата. В самия край, при изоставане от 2 точки, Бранко Миркович е фаулиран и вкара и двата фала. Така резултатът е изравнен. Домакините имат няколко секунди за атака, но не успяват, а съдията отсъжда нарушение на самоковския капитан. За наше щастие, фалът бе извършен след изтичане на времето и мачът отиде в продължения.
„Рилски“ имат 5 минути да ни зарадват. И двата отбора не отстъпват и дават всичко от себе си за победата. В края отново изоставаме, но този път в герой се превърна Тери Смит, който вкара тройка и изравни резултата. Така се стигна до още едно продължение.
3 минути игра от второто продължение и резултатът продължава да е равен 106:106. Заменилият Бракстън Дюпри, Тери Гуджино също направи петото си нарушение и бе сменен от Станислав Ваклинов. Миркович отново понесе товара на плещите си и вкара тройка и 2 фала, с което изведе нашите напред. „Куманово“ също отвърнаха с тройка и разликата се стопи на 1 точка. Още една тройка за нашите и отново сме напред. „Куманово“ отново стопяват разликата, но секунди преди края, Миркович отново е фаулиран. Вкарва и двата фала. Домакините имаха броени секунди да вкарат, но пропуснаха, Захариев улови и не остави шанс на домакините да пробват отново. Така отборът и агитката се поздравяваме с победата в този труден мач.
Най-резултатни няма, всички дадоха от себе си за тази победа. Всеки играч се бори до края на силите си, агитката даде гласа си, но си заслужаваше, заради онзи блясък в очите на всички самоковци в залата.
Много грешки и много хъс за игра, така протече мачът за нашите. Онази агитка от 50-тина човека сякаш даде още сила на отбора и стана причина за победата.
След края полицията набързо изведе отбора, защото публиката започна да замеря различни предмети. По най-бързия начин изведоха и нас до автобуса, където отново с полицейска кола ни изведоха от града. Недоволен фен замери автобуса ни с камък, за щастие не успя да счупи стъклото и продължихме по обратния път към Самоков – щастливи от победата, запазили надеждата за финална четворка на Балканската лига.
(снимки: Ивайло Андреев)
