Самоков

Пътуване с песен

Певческа група „Еделвайс” при Клуба на инвалидите в гр. Самоков, взе участие в прегледа-фестивал, проведен през месец октомври 2012 г. Като награда за доброто представяне на певческата група беше организирана екскурзия до Смолянската част на Родопите. Както в много други случаи, това се осъществи с помощта инж. Петър Георгиев – изпълнителен  директор на фирма „Самел-90”АД, който осигури безплатен превоз на инвалидите. За кой ли път той радва хората, борещи се с „непълноценното” си съществуване. Но непълноценно ли е то? Не и за сърцатите участници в хор „Еделвайс”.
С песен на път! В далечината се очертават прелестните хребети на Родопа планина. Не след дълго вече сме в нейните предели, смаяни не от величие, а от нещо земно и красиво, от багрите и есенната топлина, която ни обгръща от всякъде. Неусетно стигаме до Ягодинската пещера. С лека насмешка ни гледа отговорникът и водач на пещерата. Къде са тръгнали тези хора? Съмнението му обаче бързо се сменя с уважение, когато бастунчетата затропват по пещерната пътека. Преживяването е изключително! Та често ли се случва да видиш неописуемата, почти магическа пещерна красота! Дали хората, които не са идвали могат да си представят, че под земята, пo която вървим съществува това царство и великолепие, несътворено от човешка ръка, може би поради това недостижимо като багра, образ, светлина, движения и причудливи форми. Думите са само бледо отражение на видяното и преживяното.
Пред входа на втората пещера Дяволското гърло, наричана още Орфеева, колебаещите се са малко. Изключително трудният маршрут не уплаши почти никой. Малкото невлезли в пещерата пък останаха да се любуват на другото природно чудо – Триградското ждрело. Невероятно е! Скалите сякаш си подават ръце над реката и се прегръщат! Наистина Божествените творения са понякога извън всяка човешка представа. Да ги пазим и обичаме, за да бъдем част от съвършеното.
За обратния път никой не мисли. Песните отново търсят път към Родопските върхове и пътеки. Мислех си, че ще се чуват малко приглушено, но нямаше умора, само радост, която светеше вместо залязлото вече слънце.
А Самоков ни очакваше притихнал и смълчан пред падащата нощ. Чакаше ни родният дом след това пътуване, за което заслуга има един чудесен водач – шофьорът на автобуса Боян Антов.
    
Благодарим!

Related Articles

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Close
Close