Здравейте, скъпоценни читатели! Казвам се Илияна Георгиева и в следващите редове ще ви запозная с новата рубрика на в-к „Самоков 365“ – „Пътуване към себепознанието”. Като за начало ще ви драсна няколко реда за мен, нещо като кратко представяне. По-нататък ще споделя какво ще прочетете, откриете, научите и може да вземете за себе си от рубриката, специално сътворено за вас от мен. Накрая на всяка рубрика ще ви загатвам с леки щрихи какво да очаквате в следващия брой. За да запълня рубриката с красота, творчество и мъдрост във всеки брой ще бъде отпечатвана по една мандала и „Моето послание”.
По образование и призвание съм психолог-консултант. Психологията като наука ме привлече, още докато бях ученичка в гимназията. Оттогава досега са изминали петнадесет години и вече съм на 31год., но интересът, любознателността ми към тази сфера не е отслабнал нито за миг.
Изучавала съм Психология в ЮЗУ „Неофит Рилски” гр.Благоевград. Специализирала съм
Бизнес Реклама – като допълнителна професионална квалификация в УНСС гр. София. С тажанските ми практики са в Институт по Психология към МВР гр.Бургас и
Дом за деца с умствена изостаналост с.Петрово. Членувала съм в Българския Младежки Червен кръст гр.Перник и съм била координатор за гр.Земен по време на
гимназиалното ми обучение. Като студент съм вземала участия в дейностите на Сдружение на младите психолози в България.
С течение на годините, практиката и допълнителните квалификации съм придобила :
-Сертификат за „Позитивни подходи за работа с деца с емоционални и поведенчески затруднения”;
-Сертификат за „Употреба на физическа намеса за подкрепа на деца с емоционални и поведенчески затруднения”;
– Сертификат за „Работа с методика при трафик на деца”;
Участвала съм в семинари и тренинги на тема „Силата на подсъзнанието”.
Инструктор съм на Системата Woodrose Lifestyle, след двегодишна практика. Това е система, която комбинира в себе си най-мощните и ефективни техники на осъзнато дишане, през които съм преминала.
Любовта ми към психологията и себепознанието, жаждата да бъда полезна и любяща за и към мен, семейството ми и хората, с които се срещам, ме преведоха по пътищата, по които се сдобих с по-горе изброените знания, опит и умения. Вярвам в това, че има още много неща, които ще науча. Вярвам в това, че срещата с всеки човек може да ни научи на нещо. В Самоков живея от декември 2004г., семейна съм и имам син, който е първокласник. Любовта и семейството са основната причина, която ме подтикна да се установя в Самоков.
Изработвам декоративни пана с приложни материал.Това е творчество, чрез което изразявам част от моята женска енергия.
Отворена съм към новото и вярвам в това, че човек, без значение от своя пол, възраст, етнос и социален статус може да учи и усвоява все нови и нови знания и умения, с които да изпълва ежедневието си и душата си с радост, мир, самоосъзнатост, балансираност и да върви по пътя на себеизразяване, самореализация и постигане на мечтите си.
Вярвам в това, че всеки човек мечтае да бъде щастлив и здрав и също така, че всеки притежава потенциала да го сбъдне и да се радва, обичайки се и наслаждавайки се на живота.
За мен не съществуват понятия като правилно и грешно, ние правим избори съзнателни или несъзнателни, носим последствията и трупаме опита от тях. Лутането между минало и бъдеще ни невротизира и ограбва нашата енергия. Най-важното за мен е да се радваме тук и сега на настоящия момент. Приемайки реалността с истинското и лице, ние можем да преминем в следващия етап от нашето развитие.
Не харесвам поставянето на диагнози, определения, етикети и високо стилизирани термини. Със самото поставяне на диагноза по някакъв начин се поставят и рамки, в които личността и духът започват да се идентифицират спрямо тях. Човешката личност е многопластова и несъизмерима с изричането на една диагноза.
Да те съществуват, не ги отричам и нека се ползват, за да се определи дадена симптоматика или състояние. За мен проявлението на каквото и да е поведение, симптом е просто състояние, в което се намира личността в текущия момент.
С настоящата рубрика „Пътуване към себепознанието”- Ние – аз като автор, вие, като читатели, и подкрепата на екипа на вестника поставяме начало на едно пътуване из сферата на психичното здраве, себепознанието и психологията.
Самоограничителни рамки, здравословната любов, страхът от болката, зависимостта от болката и страданието, зависимостта към храненето, склонността ни да се самонаказваме, женската сексуалност, невежеството, алчността, агресията са една малка част от темите, с които ще се срещнете тук.
В няколко теми последователно ще проследим теории и практики за традиционната
вербална терапия и едни от най-новите методи, които се практикуват в съвременния свят.
Продължаваме с теми като „Съзряване на психиката през различните възрасти”. Как съзрява и се развива нашата психика през яслена възраст, предучилищна, юноши и т.н. и по характеристика пол.Много важна тема е и „Вътреутробното ни развитие”.
За вас, скъпи родители, ще подготвя няколко теми за „Емоционалните и поведенчески затруднения”, с които могат да се сблъскат децата, съответно и вие и „Как да ги подкрепим в такава ситуация?”
Няма да пропусна нашумялата тема за „Агресията в училище”- т.е. в една ситуация на проява на агресия в групата участват агресорът, жертвата, подстрекателите и наблюдателите.
С напредването на технологиите и ползването на услугата Интернет и любознателността, която е характерна за всяко дете, всъщност се налага да отдадем време за темата:„Безопасен интернет за нашето дете”.
Обичате да релаксирате, имате нужда от релаксация, ще отделя време и място на темата „Релаксация”- какво е това релаксация и припокрива ли се с общоприетите понятия за нея.
Какво е психично здраве? Как да се грижим за него? Психичното ни здраве е не по-маловажно от физическото.Как влияе едното на другото? Тук ще присъстват и понятия за психосоматични симптоми и биохимични процеси.
Нека с една от темите научим каква са и да разграничим работата на психолога, психотерапевта и психиатъра.
Може би читателите биха се заинтригували и от темата „Какво да очакваме в кабинета на терапевта?“
„Как протича един сеанс?“ и „Сеансът е двупосочен процес”.
Надявам се в редовете на рубриката да успея да вплета част от моите ценности като добронамереност, откритост, отговорност и иновативност и да ги предам така, че те да достигнат до вас, читателите. Отпечатването на първата тема на рубриката почти съвпада с рождения ден на вестника, дано това „повлече крак” за късмет и дълъг живот.
Специални благодарности на екипа на вестника, който бе отворен към мен и прие идеята ми за тази рубрика. Благодаря ви!
