Авторитет и име се градят с години и се губят за минути. Тази максима, завещана от дедите ни е валидна и в наши дни. Не това обаче е ръководното правило на хората, докоснали се до властта. Ако вземем за пример… управляващите от ГЕРБ, те предприеха някои доста непопулярни решения. Голяма част от тях са свързани с финансови ограничения, целящи да налеят допълнителни средства в хазната на държавата. Първият сериозен удар беше за пушачите, които от лятото нямат право да демонстрират това в закрити обществени сгради и помещения. Потърпевши от това се оказаха по-голяма част от българите, но сред тях имаше и такива, които приветстваха взетото решение. Не така стояха нещата по отношение на въведената продуктова такса за найлоновите торбички. Тя рефлектира във финансово отношение върху абсолютно всички потребители. Тези нововъведения, в допълнение с идеята за децентрализация на институциите и ведомствата не бяха приети с възторг. „Черешката на тортата” се оказа последното „гениално” хрумване на властимащите за размера на минималната работна заплата, който да бъде различен за отделните райони на страната. Притеснителна е логиката най-много да получават работещите в най-развитите и проспериращи области на страната, което е меко казано смущаващо. Излиза, че трудът на един счетоводител в София да речем е по-ценен и взема по-голямо възнаграждение от неговия колега от град в северозападна България. Звучи доста нелепо и дискриминационно, поради което успя да провокира общественото недоволство. Това се оказа една от причините предложението да не бъде прието. Самият факт обаче, че беше подложен на обсъждане се оказа достатъчно красноречив и показателен. Стъпка в правилната посока от страна на Финансовото министерство се оказа готвеното увеличение на пенсиите и заплатите от 1-ви януари. Най-вероятно обаче и то няма да доведе до очаквания ефект, тъй като инфлацията предварително стопи парите-бонус. Като най – голямата издънка може да бъдат определени намеренията за въвеждане на данък върху лихвите. Те щяха да бъдат приветствани с адмирации ако имаха за цел да орежат от спестяванията на най – богатите слоеве от населението. Мярката обаче ще удари по джоба на абсолютно всички хора, притежаващи спестявания. Голяма част от тях- около 60%, имат влогове в размер до 1 000 лева. Миловидният предлог да бъде предприета подобна стъпка е съживяването на икономиката. Това обаче едва ли ще се случи и хората едва ли ще посегнат на спестяванията си, за да инвестират, ако нямат такова желание. Така, че нещата са доста относителни и зависят от гледната точка.
