За своя избор в тази насока разказва Галя Атанасова. Тя е от онези млади хора, които решават да пробват силите си някъде в чужбина. Изборът и на Германия не е случайното завъртане на глобуса и поставянето си на пръста на някое произволно място. Там живее леля й и това е била нейна мечта – да отиде и да види. Заминава със своя настоящ съпруг Митко. И така вече 3 години и половина са в Офенбах, в близост до Франкфурт. Решението определено не е спонтанно, то е плод на всичко, с което се сблъсква един млад човек в старта на живота си – трудна реализация и финансова нестабилност. „Както знаете и виждате кризата не ни подмина, а се настани като неканена гостенка при нас. Липсата на парични средства от една страна и желанието да видиш и опознаеш някоя различна държава доведе до настоящия ни адрес – Германия, Офенбах”, разказва Галя.
Причината едва ли ще изненада някой. Смятаме, че България се развива, но истината е малко по-различна. Тя върви с бавни темпове спрямо други държави.
Да работиш и живееш в чужбина определено не е никак лесно, особено ако тръгваш „на сляпо”, какъвто не е случаят на семейство Атанасови. Те имат едно огромно предимство – роднини извън граница, хора, които са им подали ръка и са ги насочили. Което определено е голямо предимство.
„Работата ни не е престижна, но пък е разнообразна. В заведение за бързо хранене сме. Митко работи в кухня, а аз организирам детски рождени дни, когато има такива. През останалото време съм на каса и обслужвам клиенти. Стъпката не се предприема лесно, но пък имахме помощта на моята леля и нейното семейство, за което сме им много благодарни и които много обичаме.”, споделя Галя.
България –
видяна от птичи поглед
В България има модерни магазини, изместили уличните пазари с маркови дрехи-менте от Турция, все повече хора могат да си позволят почивка в чужбина. Но най-вече тези, които са учили или работили в чужбина, са разочаровани след завръщането си. Надеждата, че страната ще изживее икономически и политически подем, за сега остава в сферата на оптимистичните теории.
Галя и Митко Атанасови правят своите малки бягства до родината си, поне два пъти годишно – за да видят близки и приятели и най-вече да си сверят часовниците. При последното си идване успяха даже да встъпят официално в брак. За жалост това, което виждат не е през розови очила. „С всяка изминала година, когато си идваме за отпуски, ни се струва все по-мрачно и тъжно положението в България, хората са някак си смачкани и изтормозени. Германия е различна, всичко тук е уредено и устроено. Надяваме се някога и нашата държава да си стъпи на краката и ние пак да се завърнем при нашите семейства и добри приятели”, е констатацията на семейство Атанасови.
Тръгват без особени очаквания, просто да пробват късмета си. Единствените притеснения са се състояли в езиковата бариера и съвсем новата и непозната обстановка. И разбира се не без значение фактът, че ако нещата не се подредят по добър начин за тях – имат обратен път, място, на което да се завърнат.
„Честно казано, не знаехме какво ни очаква и имахме някакви опасения и страхове от неизвестността. Винаги знаехме, обаче че можем да се върнем. Единственото ни притеснение беше езиковата бариера”. Сякаш обаче по-трудно от решението да заминат, е отделянето от близките и приятелствата, създадени през годините. Определят положението в страната като трудно за всички. Болезнена е раздялата всеки път, сякаш е за първи път, но те се надяват хората, които ги обичат да ги разберат. И със сигурност е така. Кой родител не желае най-доброто за детето си, макар и щастието му да е на хиляди километри.
Животът
в Германия
„Животът в Германия тече съвсем нормално. Има доста българи, които са се установили трайно тук. Общуваме с някаква част от тях, когато имаме свободно време”, казва Галя и продължава – “Първото ни впечатление от Германия беше много добро, всичко ни се видя много чисто и подредено и където и да отидеш хората са много любезни. Определено за да живееш там и да се оправяш трябва да знаеш езика. Ние отидохме без познания и го учихме в движение. От огромно значение е, независимо където и да си, амбицията и че си добър в това, с което се занимаваш, пък и макар и временно.”
Галя определя немците като стриктни и точни хора и животът там също се базира на правила и порядки.
Все неща, които трудно ще виреят на местна почва, най-вече заради вироглавия балкански въздух. Когато става дума за България, те мислят за нея с носталгия, но и с надежда. „Ние сме българи и искаме ако е възможно да се осигурят достатъчно работни места за всички, за да можем и ние да се приберем някога.” Такава вероятно е голямата надежда на всички българи, които по една или друга причина напускат пределите на родината си. Голяма част от тях биха искали да се реализират тук, но и да получават съответното възнаграждение за труда си…
За настоящия момент Галя и Митко определят риска, който са поели, като основателен. „Рискът е оправдан, разбира се, всичко си заслужаваше труда и усилията, които положихме. В момента сме щастливи от начина си на живот. Носталгията я изпитваме почти всеки ден. Най-много ни липсват семействата и добрите приятелства, които макар и от разстояние още поддържаме. Искаме да кажем на всички, че всеки път се прибираме именно заради тях, защото много ни липсват ”.
Емигранти или
чужденци
…, или не съвсем
Обикновено на хората, които живеят и работят извън граница се слагат различни определения, етикети. Ако преди са назовавани като родоотстъпници, сега ситуацията се е променила. На тези хора се гледа с разбиране, предвид положението, в която се намира страната ни. На въпроса как се възприемат Галя и Митко, те еднозначно отговарят, че са чужденци, след като не живеят в страната, която имат за своя родина. А зад думите им се крепи желанието да се върнат и да успяват тук, да живеят нормално и да градят своето бъдеще не на чужденци и емигранти, а на българи, каквито се усещат и искат да бъдат.
