Ако баскетболният мач беше 10 мин. Нашите момичета можеше и да се по-нагоре в таблицата с класирането. За пореден път жените на „Рилски спортист” показаха добра игра в първата част, след която сякаш изгубили сили се предават на противника.
Когато влязох в залата и видях доброто настроение царящо в отбора се обнадеждих, че лошите дни са отминали и този път ще победим, въпреки че играем срещу първия в класирането. Началото на мача затвърди очакванията ми. Макар че първият кош бе за гостите от Бургас , самоковки бързо изравниха и дори поведоха с 7:2. След 5 мин. игра нашите отново водеха с 5 точки и показваха по-добра игра от съперника. Демонстрираното от тях напълно оправда резултата в края на първата четвърт – 24:19.
За жалост ентусиазмът ми се изпари още в следващата четвърт. На терена сякаш не бяха същите момичета. Лоша защита, ужасно много пропуски под коша. За 5 мин. игра нашите дори не вкараха кош, а първата отбелязана точка беше от наказателна стрелба, а първият кош дойде чак 1.20 преди края на полувремето. С по-добра защита, реализирани атаки и много пропуски от наша страна бургазлийки съвсем заслужено поведоха преди почивката с цели 9 точки (29:38).
След почивката нашите изглеждаха презаредени и отново показваха борбеност и добра игра. Кати Рудева се включи много добре, с голям хъс и желание. Но сякаш нищо не бе достатъчно. Батериите на нашите отново свършиха. „Нефтохимик” заиграха своята игра, а „Рилски” сякаш не знаеха как да противодействат.
Тази тенденция продължи и в последните 10 минути, в които нашите вкараха само 2 коша (тройки нанизани от Кристина Пейчинова), а гостите направиха цели 32 точки. Явно недоволен от показаното от своите състезателки Иван Лепичев пусна най-младите в състава, които се опитаха да доиграят мача по най-добрия начин, но разликата бе толкова голяма, че нямаше начин за различна развръзка.
Така при 47:91 дойде и сирената, която оповести края на мача. Бургазлийки си тръгнаха щастливи, а нашите се прибраха в съблекалните – унижени в собствената си зала.
