Проект "Чужденецът"

От Хага към Говедарци

Едно случайно запознанство с наш съгражданин, който живее дълги години в Холандия, преобръща техните представи за страната ни и коренно променя начина им на живот. Те решават да поемат риска, уставяйки зад гърба си всичко постигнато до момента и България от една туристическа дестинация да стане техен втори дом. Днес, вместо да се занимават със засаждане на лалета в равнините на родината си, те предпочитат да садят цвекло и ягоди в един планински район на Балканите – с. Говедарци.

Какво ви доведе тук, в България?

Аз и Дейви искахме да живееме в Холандия. Един ден бащата на Дейви ни спомена като дестинация България и ние се запитахме „България, а къде е това?”. Искахме да поговорим с човек, който можеше да ни разкаже малко повече за страната ви. Имаме познат българин, който живее в Холандия от 18 години. Казва се Иван Бързанов. Той ни разказа доста за страната и ни покани на гости за няколко дни в България.

Кога дойдохте тук за първи път?

2005 година дойдохме за първи път на почивка в Самоков.

С какви впечатление останахте от първото си посещение?

Влюбихме се в страната, в природата, в планините. В Холандия всичко е равно, живота е много напрегнат и динамичен. След това идвахме няколко пъти и взехме решение да си купим къща, като я ползваме само през почевните дни. Постепенно взехме решение да се установим тук за постоянно.

Къде искахте да се установите в България?

Искахме да сме близо до Боровец, защото обичаме ските. Търсенето ни на къща беше в района на селата около Самоков – Марица, Радуил, Говедарци. Общо взето селата в отсечката Костенец – Дупница. Къщата, в която живеем в момента, я купихме през 2006 година и се намира в с. Говедарци. В момента имаме 2 къщи, като едната я използваме само за гости. Те са близо една до друга.

Разкажете ни повече за живота си в Холандия?

В Холандия аз работех като компютърен специалист, а Дейви имаше собствен магазин за мебели. След като решихме да се установим окончателно в България аз напуснах работа, Дейви продаде магазина, разделихме се дори и с нашия дом. Това беше голяма промяна в живота ни.

Каква разлика намирате между живота там и живота тук?

В Холандия животът изглежда луксозен, но зад това стои много труд. Там нямаш много  време за себе си, за спорт, за срещи с приятели. Живее се постоянно под стрес. Всички хора са заети и намръщени. Трафикът е много натоварен и допълнително изнервя обстановката. В България е коренно различно – тук е значително по-спокойно, хората са приветливи и усмихнати и определено шофьорите не са толкова агресивни, както в Холандия.

Тук с какво се занимавате?

В България аз (Уенди) работя в сферата на недвижимите имоти, а Дейви изнася мебели от тук за Холандия.

Вашите приятели в Холандия как приеха на тази стъпка?

Когато разбраха, че ще живеем в България всички се учудиха и възкликнаха „България!!!”. Много от тях, подобно на нас преди това, не бяха чували нищо за нея и може би затова така и реагираха. Сега, когато ни идват на гости, знаят къде се намира и много им харесва.

Какви са ви впечатленията от хората тук?

В началото усещахме някаква дистанция между нас и местното население. В последствие обаче видяхме, че хората са много усмихнати и дружелюбни към нас. Все по-често започнахме да се поздравяваме, осъзнахме, че можем да разчитаме на тях и да си помагаме взаимно.

Харесва ли ви традиционната българска кухня?

Обичаме българската кухня. Харесваме чушката бюрек, тъй като в Холандия няма подобно ястие, баницата и плодовете. Като цяло харесваме българските ястия.

А ракийката, как я приемате?

Да, опитвали сме я, харесва ни, но не прекаляваме с нея.

Освен района на Самоков, къде на друго място в България сте били?

Миналата година аз (Уенди) за първи път бях на българското черноморие в Несебър. Освен това сме посещавали Велико Търново, където е много хубаво, Стара Загора, Пловдив, Велинград, София, Троян, Благоевград. Сега плануваме да посетим Мелник.

Коя беше първата дума на български, която научихте?

„Наздраве”, „добър ден” и „здравей”.

Как изглежда Самоков през вашите очи?

За нас Самоков изглежда много стар и различен град. Според нас обаче има какво още да се желае относно развитието му. Центърът е хубав, но изглежда неподдържан, в сравнение с други градове в България, които сме успели да посетим. През годините, в които живеем тук наблюдаваме известно развитие в града. Като пример можем да посочим кръговите кръстовища.

Срещата ни с Уенди и Дейви показва за пореден път колко привлекателна е страната ни за хора като тях. Те непрестанно ни акцентират върху положителните страни в нашия живот, които за нас остават невидими. За шестте години, които са в България те са успели да се впишат в нашата култура и начин на живот. Стигнали са до извода, че в България бюрокрацията е голяма, нищо тук не отнема 5 минути, когато става въпрос за административни дела, и че най-важната дума в българския език е „наздраве”. В разговора ни, на шега, ги попитахме дали могат да ни съдействат да изнесем към Холандия малко корупция за продан. Пожелахме им следващия път, когато се срещнем да са научили по-добре българския език, да са започнали да си варят домашна ракийка и да се занимават с една традиционна за нашия район през есенния сезон дейност – приготвянето на зимнина в двора над огъня. 

Related Articles

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Close
Close