От читалищната сцена до професионалната – Теодора Минева поема по пътя на танцовото изкуство след прием в НУТИ 

„Самоков 365“

Да превърнеш мечтата си в цел и целта в реалност – това направи младата талантлива самоковка Теодора Минева, възпитаничка на балетната школа към читалище – паметник „Отец Паисий – 1859“ в Самоков. С подкрепата на своя преподавател Ралица Стоянова, тя спечели място сред най- добрите в Националното училище за танцово изкуство в столицата /НУТИ/. Едно признание не само за личния й талант, но и за добрата подготовка на местната балетна школа.

Самоковската балетна школа тази година навлиза в своя 51-ви творчески сезон. Основана през 1974 година, школата е средище на изкуство, дисциплина и вдъхновение за стотици деца. През последните 23 години неин ръководител е Ралица Стоянова – преподавател, който не само обучава, но и възпитава със сърце и последователност. А резултатите от усърдната работа не закъсняват. Те имат своите имена и създават поводи за гордост.

Два спектакъла, едно вдъхновение

През тази година школата представи два впечатляващи спектакъла – един с участието на по-малките балерини, който е традиционната годишна продукция и един с по-голямата група – авторски. В момента в школата танцуват над 40 деца в младша възраст и около 25 в по-напредналата група.

„Мечтата на повечето малки момиченца е да станат балерини. Но само една малка част от тях продължават професионално. Балетът е изключително труден – изисква не само постоянство, но и природни дадености. Затова не насочвам всяко дете към професионална кариера – просто защото на някои би им било прекалено трудно да постигнат резултати“, казва Ралица Стоянова.

Траен успех през годините

През тези пет десетилетия Школата по балетно изкуство  е изградила  стабилна основа. Самата Стоянова от възпитаник се превръща в неин ръководител вече малко повече от две десетилетия. Част от възпитаници на Ралица Стоянова продължават професионалния си път в различни стилове на танца, сред тях са Катрин Митева, Боян Белокапов, а едно от най-големите постижения е Анджелина Ранчова, приета с трети резултат в Националното училище за танцово изкуство в профил „Класически балет“. Днес Аджелина е в 11.клас и продължава да се развива.

Теодора Минева – талант отвъд възрастта

Тази година акцентът пада върху седмокласничката Теодора Минева – момиче, което съчетава талант, дисциплина и амбиция. След като завършва обучението си в ОУ „Митрополит Авксентий Велешки“ с отличен успех и като помощник – знаменосец, се насочва към танцовото изкуство в столицата.

„Тя има повече, отколкото е нужно. Страшно трудолюбива, умна, дисциплинирана – дете, което трябва да се развива професионално. Колкото и да ми е мъчно, че няма да остане в школата, знам, че тя трябва да продължи там, където ще получи повече, отколкото една любителска школа може да даде“, споделя Стоянова.

Теодора танцува в школата от шест години. Първият ѝ допир до балета идва чрез детско филмче, което разпалва мечтата ѝ. Първата ѝ репетиция е притеснителна, но топлото посрещане я окуражава. С времето тя надраства възрастовата си група и започва да репетира с по-големите момичета. Те от своя страна я приемат като по-малката сестра и я взимат под крилото си. Както споделя Стоянова, това са момичета, които са поне с три години по-големи от Теди, но са толерантни към всички и много помагат в цялостната дейност, израстване и успехи на школата.

„Балетът за мен е любов, наслада, дисциплина и възпитание. Много обичам момичетата и много ще ми липсват. Израснах в читалището, гледах по-големите и се учех от тях. Вдъхновява ме кака Рали. Тя за мен е човек за пример. Макар че съм по-притеснителна по характер, на сцената притеснението изчезва – там се чувствам в свои води. Особено е приятно, когато след края на танца чуваш аплодисментите и усещаш любовта на публиката“, казва Теодора.

В края на шести клас тя взима решение да кандидатства в Националното училище за танцово изкуство в направление „Модерен танц“. Това е първият път, в който школата в Самоков подготвя ученик за този профил. Тя получава подкрепа от семейството си и силна подготовка от своя ръководител. И успехите не закъсняват.

„Когато виждам, че децата могат, ги натоварвам с материал, който не е за тяхната възраст. Този вид подготовка не се случва за една година – тя се гради с постоянство. Така стана и с Теди“, обяснява Стоянова.

Поглед в бъдещето

Теодора вече има ясна визия за своето развитие: „Първата ми цел е да завърша Националното училище за танцово изкуство. След това искам да следвам в Пловдив като танцов педагог. А един ден мечтая да се върна в Самоков и да наследя школата.“

Най- ценното е линията на приемствеността. И тя е осъществима само тогава, когато някой иска да се върне и да допринесе със своите знания и умения на мястото, където е направил своите първи и неуверени стъпки. На онова място, на което е получил протегната ръка и подкрепа, дори когато самият той не е вярвал достатъчно в собствените си възможности. Мястото, на което някой ти е закачил криле и ти е дал възможност за полет.

„Винаги давам възможност на моите възпитаници да се върнат в школата и да покажат какво са научили. Това е приемствеността. Защото понякога се изчерпваш и ти е нужно много малко тласък и идея, за да продължиш напред. Житейският и творческият път на всеки приключва, но е важно да оставиш някой, който да продължи делото ти“, завършва Ралица Стоянова.