„Обичам България и Самоков, но не мога да се примиря с времето, в което живее страната ми“

Той се казва Любо Димов и е самоковец, който живее в Канада. И е поредният гост в рубриката ни проект „Емигрантът“. Досега разказвахме истории на наши съграждани, които са предимно в Европа, но този път отиваме доста далеч.
  Канада е страна с голяма българска общност и както разбираме – там има и много самоковци. Вижте какво споделя той за живота си в Канада.

Какво те отведе толкова далеч
зад граница?

  Какво ме отведе в Канада питаш – причината не е само една. Както повечето хора, търсенето на по-добро място за мен и моите деца, но не е само това. Аз обичам предизвикателствата. Следвам мечтите си. Обичам свободата да избирам, обичам България, обичам Самоков и приятелите, които оставих там, но не мога да се примиря с времето, в което страната ми живее. Много пъти са ми казвали, добре де, казваш, че обичаш България, пък си избягал – ти не си патриот, оставил си страната си в труден момент. Отговарям на шега, че за мен патриотизъм и мазохизъм са различни понятия. Моето мнение на тази тема е, че патриотизмът има много лица в съвременния свят, но най-важното е човек да пази родината в сърцето си. Помогнал съм на много българи да се адаптират, стремя се да не срамя името на родината си и се питам – това не е ли патриотизъм ?

С какво се занимаваш
в Канада?

  Вече 10 години проектирам електроника за различни компании. Повечето са в областта на автомобилната електроника – системи за сигурност и контрол на достъпа. Например – ситемите за сигурност  VIPER,  дистанционно запалване AUTOSTART, POLARSTART, SMARTSTART може да се каже, че имат самоковски ген. Преди няколко години имах участие в един проект на Lockheed Martin. Сега съм в изпитателен тест на един интересен проект за пожарната на Квебек. Случвало се е в суматохата, след като колата отиде да гаси пожар, на връщане да не разберат, че някой е пострадал и е останал в района на пожара и е в опасност. Случвало им се е и най-лошото.  За това сега се грижи електроника в колата. Регистрира кои отиват да гасят и след това проверява дали всички се връщат. Поемам проекта от фаза идея и го водя до влизане в производство – много от изделията се произвеждат в Китай.

 Какво не знаят българите за Канада?

  Човек, ако не е живял в Канада, колкото и да му разказват, той никога няма да има точна представа за нея. Всеки разказ е нечия гледна точка. Канада е добре подредена и добре работеща държава. Често си задавам въпроса, къде бъркаме, ние, българите? Защо и нашата държава не е така добре работеща? Отговорът не може да е еднозначен, но понеже в момента политиката е актуална тема – ще дам един пример. Преди няколко години гледах по телевизията конгрес на тукашната Либерална партия и трябваше да изберат лидер. Един от кандидатите беше Майкъл Игнатиев. Сигурен съм, че повечето хора ще направят връзката с граф Игнатиев, който е част от българската история. Двамата кандидати представиха биографиите си – впечатляващо образование и кариера, и дълбок анализ на проблемите, както и визия за бъдещето. Никой никого не нападаше, изслушваха се и обсъждаха конкретни въпроси. След година имаше правителствена криза и същият този Игнатиев можеше да се възползва като стане премиер, но той излезе и каза, че в момента за държавата има по-важни въпроси за решаване от това кой да управлява. Може би това беше и една от причините Канада да е засегната много слабо от световната икономическа криза .

Какви са принципните разлики между
България и Канада?

  По този въпрос може много да се говори. Двете държави са възникнали по различен начин, имат различна политическа система /Канада е конституционална монархия  – глава на държавата е кралицата на Англия – както казват мама Елизабет/, а иначе системата е парламентарна демокрация с правителство и парламент.
  Друга много съществена разлика  е, че Канада не е преживявала войни. Тук живеят хора от всякакви националности и религии, но твоето положение в обществото зависи само от твоето образование и способности. Институциите работят много добре и се уважават от всички. Законът е над всичко и за всички.
  Ще ти дам интересен пример за съдебна система. Преди няколко години в една от провинциите става сбиване в един бар, в следствие на което един младеж умира. Случаят е ясен, свидетели, извършител. Но прокурорът, поради това, че всичко е толкова ясно, си позволява да дава квалификации или нещо подобно преди да има присъда. Влизат в съда и съдията казва нещо в следния смисъл: „Аз знам, че Вие сте убили това момче, но ако сега Ви осъдя, този прокурор ще си го позволи отново, затова за съжаление трябва да Ви освободя“. Коментарът го оставям на теб.
  Българите  сме хора както всички останали. Не сме най-образованите и най- трудолюбивите, както ни казваха преди години, но когато сме мотивирани и последователни, ние можем да се справим не по-зле от останалите.  Нашето бъдеще зависи само от това какви са ни целите и как ги следваме.

Кое беше по-трудното адаптацията към новите реалности
или решението да заминеш?

  Аз мисля, че човек, вземайки решение да замине – трябва да е наясно, че го чака период на адаптация, чиято продължителност и степен на трудност много зависи от това как си подготвен за това. Всеки трябва да си дава сметка за този момент и да не разчита на случайности. Ако си образован и с добър опит, адаптацията ти е незабележимо кратка. Ако тръгнеш да търсиш причини за трудностите си извън себе си и собствените си решения, не си признаваш грешките и заемеш позицията на неразбрания гений – за теб  адаптацията няма да приключи никога.
 

Вярна ли е поговорката, че
камъкът си тежи на мястото?

  Камъкът, ако е камък – тежи навсякъде. А за Канада може да се говори много, особено за нейната природа. Втора по територия, разположена практически от Северния полюс до субтропическите райони и от Тихия до Атлантическия океан. Красива природа, както и в България, но с тази разлика, че тук грижата за природата е несравнимо по-добра. Понеже съм ловец, ще ти дам пример. Ако нарушиш ловния закон – явяваш се пред съдията като виновен и трябва да доказваш, че си невинен. Попитах един горски, добре, как мога да докажа, че съм невинен, когато сме само аз и ти. Той се усмихна и каза – много лесно, трябва да навиеш мечката да свидетелства пред съдията.

По-щастлив ли е човек зад граница?

  Всеки има своя представа за щастието, а аз мисля, че пълно щастие няма. Щастлив съм, че дадох образование на децата си и че съм уважаван в работата си. Щастлив съм, когато помогна на някого и видя,  че той се чувства по-добре. Щастлив съм, че мога да летя и да споделям това с приятелите си. Летенето е детската ми мечта и тази мечта е реалност тук. Бих искал всичко това да се случваше в България, но определено тя от доста време търси правилния път и аз съм сигурен, че един ден това ще го намери.

Как изглежда България от дистанция?

  Както споменах, България все още се лута в решенията си в търсене на по-доброто. Оттук понякога тези решения изглеждат меко казано странни. Странни, защото можем да сравняваме. Понякога неразбираеми за мен, но ги приемам. Почувствах се неудобно, когато показаха един български политик да оглежда лимузина с ръце в джобовете пред сградата на ООН и последвалия коментар на репортера, но какво да се прави…Това, в крайна сметка, е изборът на моя народ.