Анна Манова
Вчера /5 декември/ от този свят си отиде най-възрастната монахиня в България – майка Херувима. Един живот, посветен на вярата – така може да се характеризира битието на сестра Херувима от Девически манастир „Покров Богородичен“ в Самоков. През май тази година, навръх Гергьовден, тя отбеляза своя 100 – годишен юбилей и посрещна гости в своята килия в Женския метох. 95 години от живота си тя прекарва именно в храма в града.
Сестра Херувима е родена през 1920 година, на 6 май – тогава не е било Гергьовден. Нейните родители на 5 години я довеждат и оставят в манастира на служба на Св. Богородица при нейната леля Ирина и при нейната баба. Тя се явява трети род монашески на монахини в самоковския девически манастир.
„Тя ми е разкавала как са я довели и оставили тук, на задната чешма пред килията. Имало е една пейка и тя е останала цял ден там и е плакала, но след това разбрала, че това е решението. Тя е оставена тук при нейната леля Ирина и при нейната баба Теоптиста. Майка Херувима е най-старата монахиня в страната, не съм чул за друг случай монахиня да е дошла в манастир на 5 – годишна възраст“, разказва отец Любомир Мишков, ефимерий при Девически манастир „Покров Богородичен“.
Интересното е, че баба Теоптиска и леля й Ирина са две монахини, които са догледали йеромонах Серафим. Той донася мощите на Св. Панталеймон в Самоков и в манастира, за да може хората да се лекуват от чумата. Той ги завещава на манастира и на монашеския род на Херувима за да бъдат за здраве и изцеление на всички хора, които идват в манастира.
Майка Херувима бе част от живота и историята не само на Девическия манастир, но и на града. Тя създава певческия хор към метоха, който съществува вече половин век. Самата тя е негов дългогодишен диригент.
„Тя бе с изключително бистър ум. Когато разговарях с нея я пипитах какво си спомня и тя ми сподели, че помни времето на екзарх Стефан. Бог я бе дарил освен с дълголетие и с бистър ум. Тя бе отдала живота си на Бога. Пример за подражение са делото и животът на майка Херувима“, допълва отец Любомир.
В разказа си отец Любомир продължава, че до 95-годишна възраст майка Херувима активно е посрещала богомолци в деня на Св. Панталеймон. Мощите се намирали при нея и винеинаги вратите на манастира са бяха отворени. В този ден много хора са посещавали храма, а тя ги помазвала. А от около две години, след прекарано заболяване, не можеше да ходи и бе на легло.
Макар и на легло тя посрещна своя 100-годишен юбилей с голяма торта. Специално за да я поздравят бяха дошли дядо Поликарп, секретар на Софийска митрополия, кметът на Самоков Владимир Георгиев, хористите, всичките й роднини и хора, които я уважават.
През годините Девическият манастир е преминавал през различни етапи, бил е в недоимък, което от своя страна е довело до потребност монахините сами да се грижат за храната и издръжката си. Сестра Херувима и майка Гавраила години наред са били шивачки, за да изкарат прехраната си. Полагали са грижи за по-възрастните монахини. В тази връзка сестра Херувима със сигурност е имала възможност да избере и друг начин на живот, но тя решава да се отрече от света и дори от себе си.
През последните години грижи за майка Херувима полага баба Елена. Самата баба Елена е част от живота на метоха вече 25 години. Започва като градинарка, камериерка, работи и в кухнята. След смъртта на предходната гледачка, майка Херувима я повиква при себе си и я моли да я догледа. Баба Елена се е грижила преди това за майка Гавраила, която почина на 94- годишна възраст, за сестра Теодосия и за сестра Валентина. През последните пет години с грижа и любов се отнася към майка Херувима.
„Имам жалба и уважение към по-старите монахини. На драго сърце се съгласих да догледам майка Херувима. Спазваше пости и имаше силна вяра. Основното нейно послание бе да вярваме. Който вярва той доживява. Разказваше ми често как е доведена тук и оставена. Научила се е да шие. Пуст е манастирът без старите монахини. Научили са ме как да се отнасям с хората, аз и тук служа на Господа. Трябва да са ти добри и милостиви душата и сърцето. Да не си жесток, да си добродушен“, заключава баба Еленка.
А след вчерашния ден още една килия остава празна… само със спомена за майка Херувима, която е светъл пример за това какво наистина означава да си отдаден безрезервно на нещо повече от самия себе си – на вярата и на Бог.
