Ако можем да перефразираме тъжния Хамлетовски въпрос, то днес за нас той би звучал така: Tobeornottobe…bulgarian?! (Да бъдеш или да не бъдеш…българин?) Продължаваме да изследваме механизмите за това как някой поставя пръст върху глобуса и той попада на Балканите и по-конкретно на нашите географски ширини. И остава, преодолявайки различието. Пуска корени, гради своя нов живот. И макар тези механизми да остават за нас чужди и необясними, се опитваме парче по парче да наредим пъзела на техния живот, започнал далече и продължаващ да се пише именно тук, в България, в Самоков.
Да си купиш къща “на сляпо” и да дойдеш да живееш тук с децата си – звучи доста абстрактно, но не и невъзможно.
Какво е да отглеждаш децата си в чужда държаваи те да ходят на българско училище? Как ги възприемат другите? Чувстват ли се различнииоткрили ли са своето място семейството нaСузан и Крис Баркър?Отговорите в следващия материал.
Да си купиш къща в България.
Семейството на Сузан и Крис е голямо. За всеки от тях това е втори брак. Преди идването им в България са живели в североизточна Англия, в град Йорк. Спонтанно решават да си потърсят къща, която да е извън територията на Англия. Чистата случайност ги довежда тук, на наша територия. Купуват по интернет три къщи в различни части на страната, едната от които в близост до Самоков, намираща се на местността “Мечката “. Правят нещо, което за нас, прагматичните българи е почти недопустимо – купуват си къщите “на сляпо”, т.е без да са идвали предварително и да са ги избирали. Първоначалната им идея е да ги използват само за почивка, идвайки от време на време. Но колкото по-често посещават страната ни, толкова по-често ги връхлита идеята да останат. И така преди 7 години си купуват къщите, а от три трайно живеят тук. Споделят, че обичат ските, харесват Боровец и Черно море и не се чувстват гости в страната ни. Едно от основните предизвикателства, освен езиковата бариера, за тях се оказва записването в българско училище на двете близначки Джесика и Емили. Момиченцата идват тук, когато са на около 10 години и трябва да се приспособят освен към новото място за живеене, към нови приятелства и училище. В Англия те имат още един доведен брат – Тайлър, доведена сестра и са в очакване на още един нов член към тяхното голямо семейство.
Сузан и Крис Баркър се чувстват по-свободни тук, отколкото в родината си. Казват, че българите са щастливи хора, защото не живеят под огромен стрес, така характерен за англичаните. Освен това имат свободно време за събиране с приятели. Намират, че дори за отглеждането на дете тук е по-благоприятно. В Англия отсъства спокойствието, което те намират тук. За тях стандартът на живот при нас е по-лек. Обясняват го с това, че в Англия се работи много часове само за да можеш да си покриеш основните нужди.
След това ние се опитваме да им обясним как все повече българи нещо силно ги “тегли навън”, искат да открият реализация в чужда страна. Няма как те да разберат… Както и за нас остава загадка избирането за България и конкретно Самоков за ново място за живеене.
Чувстват се добре и на мястото си. Имат двор, гледат четири кучета и още толкова котки. Обичат животните и по тази причина често намират пред вратите си нови и нови домашни любимци. За сега българският език се оказва труден за тях и макар да са тук вече три години все още не могат да общуват свободно. Близначките обаче нямат такъв проблем. От една страна заради училището, от друга заради създаването на нови приятелства, те вече говорят и дори превеждат част от разговора ни.
Чужденци в клас ?!
Джесика и Емили са усмихнати и чаровни деца. Щастливи са от живота си в Самоков. Но разказват, че всяко ново начало е последвано с промени и раздели. И макар част от семейството им да остава извън граница те успяват да свикнат с новия начин на живот тук и да създадат нови приятелства. Преди идването си в България са учили български език вкъщи, гледайки уроци на DVD. Първата година в новото училище е година на интегриране. Повечето от съучениците не им говорели. Основна причина може би е незнанието на английски от страна на децата. Но вече това е останало назад във времето и три години по-късно имат приятели и говорят български. Тази година са завършили 7-и клас в ОУ ”Митрополит Авксентий Велешки”. Казват че от предметите в училище най-трудна за тях е математиката. Разлика намират и в отношението на учителите тук като цяло към тях и съучениците им. При нас има близост, контакт, учителите се интересуват от чувствата и преживяванията на децата. Разказват, че в Англия не е така. Учителите спазват дистанция и ако едно дете падне и се нарани или плаче, учителят не го пипа, а само от страни го пита дали има проблем. Просто такива са законите при тях. Джесика и Емили искат да останат тук, харесва им времето, приятелите и начина на живот. Липсва им английският шоколад, чиято миризма можела да бъде усетена от фабриката, в близост до дома им. Обичат Денят на детето и се шегуват, че не получават подаръци, защото е български празник, а те са англичанки.
Така живеят в близост до Самоков това английско семейство. Решени са да останат и да отгледат тук децата си. Разказват на близките си, останали в Англия, за живота им тук, канят ги на гости. Те са своеобразни посланици на страната ни, на нашия бит и култура – разбира се видяна през техните очи.
