Доста често ставаме свидетели на коментари относно нашето собствено производство и съответно за качеството на предлаганeто. Пазарът е пълен с всякакви стоки, изборът е в ръцете на потребителя. Евтините стоки препълват кошниците, качествените продукти остават някъде на дъното в списъка ни в графа – „ако ми стигнат парите”. Подобна е ситуацията не само с хранителните продукти, но и с другите стоки с надпис made in BG. Толкова сме свикнали на вноса отвън, че вече сме изненадани, когато попаднем на нещо българско.
Ръчно плетените чорапи, покривки, блузи, изискващи влагането на труд и сърце от сръчните ръце на някой вече не се ползват с нужното уважение и търсене. В курортите, като Боровец например, се предлага всичко на туристите, като с доста от нещата те са запознати, срещат се почти навсякъде. Това обаче, което си го имаме ние, типично нашенското, те определят като „no modernо”. А тези, които го предлагат остават огорчени, че туристите бързо и лесно предпочитат китайските шарени неща пред българските им еквиваленти. Преди години търсенето им е било в пъти по-голямо от сега. Почти нямало чуждестранни курортисти, които да не си купят от нашето розово масло, покривки, сувенири за спомен или за подарък, споделят с мъка същите тези търговци.
Средство за препитание от една страна и надежда от друга, че ръчно произведеното ще бъде оценено и преместено от дома му като жест някъде другаде, под формата на подарък. България – това са хората и нещата, които излизат изпод ръцете им и едно наистина добро средство за идентификация пред останалите. Форма на различност. Но тя се претопява успешно във времето. Намаляват сергиите с различните типично български неща, защото смисълът се е изгубил в новите нагласи. Излиза, че самобитното вече не е модерно. А качеството отдавна е останало на заден план за сметка на количеството. Опитът да изтъргуваш българското на добра цена, едновременно за продавач и купувач е 
останало само като мил спомен. Безразличието към тази стока предизвиква и съвсем основателният отлив на търговците, които го предлагат. А ако нещо променят в стандарта, за да е продаваемо, това няма как да не „изяде” чара му.
Златна среда всъщност сякаш няма. Това е един от многото примери за претопяване на идентичността ни.
Вълнени чорапи, покривки на една кука остават назад спрямо шарените им китайски заместители. Отмира донякъде българската нишка. С годините вкусовете се изменят, но това, което си е автентично няма реална измеримост в пари.
И въпреки всичко, ей така напук, обичайте и ценете българското производство – модерно е!
