Проект "Чужденецът"

“Никой не може да направи за теб това, което ти сам трябва да направиш”

Преди време започнахме да разказваме за успехите на самоковци извън града. Тя е млада и успешна, в момента е ПР мениджър на ИК „Хермес”. Запознайте се с Десислава Добрева.

Казвам се Десислава Райчева Добрева, на 28 години.  Родена съм в София, но през по-голямата част от живота си съм живяла в Самоков.  Учила  съм  в ПГ „Константин Фотинов“ с профил немски език. След завършване на средното си образование се преместих в София, където живея днес.

Завършила съм  българска филология, журналистика и връзки с обществеността  в СУ „Св. Климент Охридски“. От 2007 година  работя в издателска къща „Хермес“. В момента съм  Мениджър връзки с обществеността.  Омъжена съм от ноември 2011 година.

Обичам да пътувам, да чета книги,  да се забавлявам с приятели и да ходя в  Говедарци, където живеят родителите ми. Там премина по-голямата част от детството ми и това е мястото, където наистина  се чувствам  прекрасно.

За себе си бих казала, че съм много позитивен и усмихнат човек, което винаги ми е помагало не само в работата, но и в живота.

Деси и Хорхе Букай

Какво е да си в числото на самоковците, които успяват да се докажат на по- голям терен, имам предвид София и то в сфера, която е от предпочитаните за младите хора?

В живота си до момента винаги съм се опитвала да спазвам една максима, която по-късно прочетох в книга  на Хорхе Букай и тя е  : Никой не може да направи за теб това, което ти сам трябва да направиш.

Макар и  не толкова ясно дефинирана, тя винаги е била в съзнанието ми. От малка родителите ми са ме учили, че трябва да поемам отговорност за собственият си живот. Много важни бяха и годините в ОУ “Митрополит Авксентий Велешки”, по-късно и в ПГ „Константин Фотинов“, където имах прекрасни учители.

Смятам, че съм успяла да се реализирам в областта на ПР-а и да се докажа в голямо издателство като „Хермес“ благодарение на това, че съм била последователна  – от  обучението в училище и университета до приемането на работата като лична мисия.                                                                                                               

Какво е да работиш в такава сфера? Какво предизвикателно намираш?

Всяка книга, която издаваме, трябва да бъде позиционирана в публичното пространство правилно. Това определено е било и винаги ще остане предизвикателство за мен.

Често ми се налага да водя разговори, които са ключови за конкретната ситуация.

Работата ми  е свързана с активна комуникация на различни нива. Общувам с много хора – журналисти, писатели, преподаватели, актьори, певци, политици. Опитвам се да виждам само положителните черти на всеки един от тях.

Никога няма да забравя първите си срещи с Жозе Родригеш душ Сантуш – топрепортера на Португалия и най-продавания съвременен португалски писател в света и с изключително харизматичния и незабравим  Хорхе Букай.

Работата  в „Хермес“  изцяло промени представите ми и за популярните хора в България. Намерих много нови приятели и  разбрах, че когато си усмихнат, позитивен и харесваш работата си, всички наоколо ти помагат да си я вършиш добре.

Понякога, разбира се, съм имала и трудни моменти, била съм притеснена, не съм знаела дали ще се справя, колебаела съм се. За щастие обаче е имало хора, които да ми помогнат, да ми дадат съвет и да ме подкрепят.

Самоков идва при теб като послание, знак, спомен или?

Самоков е моят град. Независимо къде живея сега, аз винаги си оставам от там. В Самоков и Говедарци премина детството ми, там са моите прекрасни родители, бабите ми и дядо, там са едни от най-близките ми приятели. Първата асоциация, която изниква в съзнанието ми, чувайки името на града си, е щастие.

Мислиш ли да пробваш да градиш кариера тук, откъдето си родом?

В момента не мисля да се връщам за постоянно в Самоков, защото харесвам работата си в София. Вече съм омъжена и идеята ни с моя съпруг е да живеем и работим в София.

Мъжът ми е проектант, има хубава работа и не би могъл да се реализира толкова добре  в малък град. За мен важи същото.

Това обаче не означава, че не се възхищавам на  хората, които се връщат в родния си град, за да се реализират там. Според мен те са достойни за уважение.

Нека си поговорим за трудните моменти- изграждат ли те или обратното, пряк път са към отчаянието?

В моя случай трудните моменти за щастие не са били много. Когато обаче имам някакви проблеми, се опитвам да ги разрешавам. Не съм склонна да анализирам прекалено много, не си позволявам да изпадам в отчаяние, това не помага. Опитвам се да правя с възможния живот възможно най-доброто.

Мисля много положително, за което ми помагат и книгите, които чета. Забелязала съм, че когато силно желаеш нещо и вярваш, че то ще се реализира, много рядко оставаш разочарован.

В какво намираш опора най – често?

Най-голяма опора намирам  в семейството си. Моите родители и сестра ми винаги са ме подкрепяли. Живяла съм спокойно и съм била много щастливо дете. Това според мен е изключително  важно. Сега, разбира се, освен в тях,  намирам опора и в съпруга си, както и в неговото семейство. 

Имам много приятели и страхотни колеги, които също правят живота ми хубав.

Понякога ми се случва, когато имам проблем, да търся отговор в книгите. Наистина помага много. Получаваш една различна гледна точка, написаното провокира мисълта ти и в един момент осъзнаваш, че това, което мислиш за проблем, всъщност не е.

С какво свързваш града сега, когато не си в него? Какво би искала да бъде той?

Свързвам града си със спокойствие, щастие, много любов и само хубави спомени.

Това, което искам за Самоков, е да  се превърне в един модерен европейски град, привлекателен за младите хора, с повече възможности за работа и развитие .

По този повод ще завърша с една мисъл на Ричард Бах, която мисля че е уместна в случая:Един от начините да избереш бъдеще е като вярваш, че то е неизбежно.

Related Articles

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Close
Close