Постоянно се натяква, че младото поколение расте в тотално грешна среда и накрая рискуваме да получим един провален „продукт”. Съгласете се, че може дете на 7 години да бъде „облъчвано” с целия информационен поток и до ушите му да достигат каквото трябва и не трябва, а впоследствие да искаме от него да е нормално. За всяка възраст има социален норматив, така поне пише в старите книги, бетонирали основите на обществените науки.
Дни преди началото на учебната година на пазара пуснаха промоционални комплекти – тетрадки и скицници, с лика на чалга певци, опаковани с дискове с тяхното творчество.
Обявяването против някой стил музика или тенденция със светкавичен знак я митологизира. Това определено не е действащ ход. Въпросът опира до това какво ще предадеш. Дали някой извод от рода на “моето тяло жадно обгрижваш с ръце, нека… всичко се тресе” към 7- годишно дете, което все още би трябвало да си играе. Лозунги от този тип са в изобилие в предлаганите дискове.
Знаете с какво асоциираме чалгата- с маса, пиене и стоене досред нощ. Не може и не е нормално това да бъде пост, показателен за образованието и не може да бъде посочвано като образователно или градивно. Не можем ли да оставим децата просто да бъдат деца. Не може на тях да се гледа като на краен потребител.
Ако така се гради нация, нашата е стъпила на пластелинови нозе. Не демонизирам този тип музика, а по принцип подобен род послания. Послания с типично телесен текст, без да има какъвто и да било смисъл за едно дете.
Децата трябва да са деца. Няма човек, който поне веднъж да не си спомни с умиление за детството си. Какво могат да разкажат днешните? Как играят на компютър, как слушат нон- стоп музика и как тетрадките им са украсени с идолите на новото постмодерно време.
Нищо не оправдава нас, българите, защо допускаме, и по-лошо сами, създаваме ценностен хаос. На всичкото отгоре се питаме защо става така, че никой никого не уважава? Много е просто- дръж се с другите така, както искаш да се държат с тебе.
