Съществен момент е въвеждането на единна сметка, през която фирмите ще плащат вноските си към бюджета. Това на пръв поглед е добра идея, имайки предвид, че в момента дружествата превеждат задълженията си към бюджета чрез десетки различни сметки, разкрити от ведомствата. За всеки превод се пишат отделни платежни нареждания, което си е допълнителен административен разход за фирмите. С въвеждането на единна сметка, дружествата ще внасят накуп всичките си социални и здравни осигуровки, данъци върху доходите, ДДС и т.н.
Какви ще бъдат реалните последици за бизнеса и фирмите?
Първото притеснение, което се набива в очите на счетоводителите, е свързано с факта, че се обединяват различни по своя характер плащания. Те се декларират по различно време и задължението за превеждане на парите възниква по различно време.
Притесненията са, че се отнема свободата на фирмите да избират кое задължение да платят първо и кое да оставят за по-нататък. С други думи вече не фирмите ще решават какво плащат, а данъчните ще определят какво им е платено с внесените в единната сметка пари.
В момента свободата да избират поредността на задълженията, които погасяват, дава глътка въздух на бизнеса. Фирмите могат да управляват паричния си поток по начин, който им дава възможност да работят въпреки, че имат задължения към бюджета.
За тях може да се окаже по-добре да отложат дадено плащане и да поемат наказателните лихви по него, но да платят някое текущо задължение, за да разполагат с достатъчен паричен ресурс в наличност. Тази възможност ще им бъде отнета и автоматично ще се пристъпва към погасяване на най – старото задължение по давност. Дейността на стотици фирми може да се окаже блокирана.
Още нещо неприятно прозира в така замислената единна сметка. Съзират го фирмите, които са регистрирани по ДДС и разчитат на възстановяване на данъка от държавата. В момента процедурата е такава, че се прави проверка или данъчна ревизия, за да се докаже, че фирмата не е в дълг към бюджета и едва тогава ДДС-то се възстановява. Като доказателството за извършените преводи от страна на дружествата служат именно платежните нареждания, които занапред ще бъдат икономисвани. Счетоводителите се притесняват, че когато всички преводи са поставени под един знаменател, ще им бъде по-трудно да докажат, че фирмите им са били изрядни към бюджета. Данъчните ще имат право да ги санкционират, като откажат да им възстановят ДДС-то и наложат допълнителна глоба и наказателна лихва.
Връщайки се на въпросните платежни нареждания, които ще бъдат спестени на бизнеса като разход, е добре да се направят простите сметки. Средно голяма фирма има не повече от 20 – 30 лв. месечен разход по такива преводи и не повече от 200 лв. на година.
Вярно е, че в момента има предпоставки за допускане на грешки при изписването на кодове по тези платежни нареждания, но рискът от такива грешки е минимизиран, тъй като фирмите са си изработили шаблони, които ползват. Така че, мотивът за съществено намаляване на разходите не изглежда особено добре аргументиран.
Изглежда прибързано и усилието промените да влязат в сила от януари 2013-та. По – логичният вариант е да се даде срок за адаптиране към новата система, през който да се установи точната сума за просрочените задължения на юридическото лице и да бъде приканено да ги погаси в предварително определен срок.
Така може да се избегне опасността от блокиране на дейността на хиляди дружества. Не на последно място ще им се спести и тежестта на поредната реформа, извършена ненавреме, при положение, че и без това на бизнеса в момента не му е никак леко.
