В зографската библиотека през 1906 г. българският учен Йордан Иванов открива първообраза на „История славянобългарска” от преподобния Паисий Хилендарски. В библиотеката Паисий намира в оригинал много документи, царски грамоти в оригинал, съчинения на Св. Димитрий Ростовски и други. Редица са документите, доказващи значимото място на Зографския манастир в духовното и културно възраждане на българския народ. Тук се пази „Служебник” на Софроний Врачански от началото на 20-ти век с оригинална рисунка-автопортрет. В книгата има още две рисунки – на Христос-Велик Архиерей и на Света Богородица, седяща с младенеца на скута й. Библиотеката притежава грамадно наследство на Св. Патриарх Евтимий Търновски, голяма история, написана от анонимен Зографец, дарителски грамоти на Иван Асен II.
През 1852 г. библиотеката издава църковни календарчета в Браила, Цариград и София. На тях стоят образите на майките на Иван Асен II, на царица Йоана, на Кераца и на жената на цар Иван Шишман – Мария.
Едва ли има друго място за съзидателен и нескончаем труд на историци, изкуствоведи и архитекти. По рафтовете с векове се пазят много евангелия, хрисуволи, псалтири, преписи и оригинали на житиета, включително и това на Св. Петка Българска (Търновска). Тук могат да се видят много редки и ценни издания като Рибен буквар на Петър Берон от 1824 г. Българска граматика на Неофит Рилски от 1869 г.; първото издание на „Български книжници” от 1858 г.; първите издания на „Църковен вестник” и много други. През вековете, библиотеката поддържа тесни връзки с много световни библиотеки, взаимодейства с други манастирски библиотеки- по света и в Атон. Тук се отпечатани и продължават да се отпечатват и книги- преводи на съвременен български език, от които можем да проумеем словата от житието на Св. Климент Охридски, че „българите сме избран народ”.
Уверявам те, драги читателю и поклоннико, ако посетиш библиотеката и се запознаеш с нейното богатство, оттам ще излезеш окрилен, душевно пречистен и възроден…и много по българин. И тогава в душата ти ще отекнат Вазовите думи „…и ний сме дали нещо на света и на вси славяни книги да четат”, които можеш да продължиш с „ Не нещо…а много сме дали…”.
Близо до библиотеката, на същия етаж се намира Ризницата – мястото за съхранение и опазване на ценни и уникални предмети – евангелия, кръстове, знамена, плащеница, мощехранителници, дарителници и други. Всеки един предмет е изработен от ювелирна ръка, с много злато, сребро, слонова кост и скъпоценни камъни. Тук се съхранява и знамето с везаните икони – от едната страна е Кръщението Исусово в река Йордан, а от другата – Св.Св. Кирил и Методий в цял ръст. Такова изящество едва ли ще се сътвори отново. На съхранение са още редица свещени одежди от сърма и златно – незаменими образци на църковно-приложното изкуство, мечове на различни владетели и даряваните от тях патерици (посоха) – символ на властта на зографските игумени; сребърно-позлатени свещници и диамантени нагръдници, изумителни гравюри и дърворезби – изкуство, което може да видите само в Ермитажа и в Лувъра. За жалост, посещението на Ризницата е строго контролирано и достъпно само за учени и хора с голяма чест към обителта.
Говори се, че може да се построи специален музей, за да бъде изложено това голямо богатство, но изграждането му, с необходимите климатични инсталации и охранителни системи, не е по силите на манастира Зограф.
Преди доста години, библиотеката е посетена от тогава младия журналист Иван Гарелов, на когото библиотекарят дядо Пахомий, отделя няколко дни. Макар и строго забранено, тогава Гарелов прави първия филм за Света гора и Светата Зографска обител. Пренесен е в България и вижда бял свят едва след 15 години. Във филма се твърди, че дядо Пахомий е награден с орден „Стара планина” , но самият аз не съм чул такова нещо от него.
Голям интерес представляват и манастирските мощехранилници – изящни творения на изкуството от благородни метали, гравюри, ценни минерали, камъни. Светите мощи са поставени в четири витрини, подобаващо място има и частица от животворящия Христов кръст. Пазят се мощи на много светии, великомъченици и патриарси, дали своя живот в името на православната вяра.
Освен монолитния манастирски комплексен ансамбъл, Зограф притежава и много параклиси, келии, скитове и метоси. Ако някой пожелае да опише тези свети места, не би му стигнал един човешки живот. За поклонниците, голям интерес представлява келията Св. Георги с училището. Келията „Херово” също е едно произведение на човешкия гений. Близо до столицата Карея, в долината Пение, в землището на манастира Пантократор, се намира зографската келия „Достойно ест”. В келията „Аксион естон”, ще чуете стара история-предание, как се е появила песента „Достойно ест“.
Зограф е притежавал много метоси. Само в землището на днешна Македония са били 23. Негови били и метосите в Търново, София, Самоков, Дупница, Габрово, Жеравна и Лом. Постепенно един по един биват отнети. Всички приходи на манастира са използвани за трапезарии, помощи за бежанци, бедни и стари, бездомни и болни. В наши дни Зографският манастир помага на много нуждаещи се, в това число и на приюта на дядо Иван от Нови хан. Много средства се изразходват за поддръжка и реставрация на манастира.
Разглеждайки манастира отвън, всеки ще остане възхитен от многото тераси, изкопани в каменните канари и укрепени със специална зидария. Вътре в терасите е поставена облагородена земя и са насадени различни растения – овощия, цитрусови, маслинови дървета, лозя и много декоративни храсти. Всичко това е построено основно под ръководството на отец Исак, извънредно трудолюбив монах, дошъл от сливенско. Както се казва, в едната му ръка е молитвеникът, в другата – мотиката.
Често пъти, ние, поклонниците, си задаваме въпроса как е възможно всичко описано дотук да се управлява, контролира и поддържа в безупречен ред, съобразно манастирските канони и устройството на монашеската република. За целта има изграден вътрешен правилник, който се състои от 12 глави. В него са записани 39 члена, в които определено място има даже и за манастирския братски съд. Ежедневното ръководство и координация се извършва от епитропите – трима на брой, които се избират за период от 1 година. Избират се млади, високообразовани, трудолюбиви монаси, с добри организаторски качества и пълно познаване на всички партньори, имащи отношения със светата обител. Наред с вътрешния правилник, утвърден през 1928 г., има приет и специален правилник за благоприлично държание в църквата. Главно се отнася за поклонниците и работниците в манастира. Тези правила, 28 на брой , завършват с: „ В храма не се показвай светия или фанатик. Бъди истински вярващ и набожен човек!”.
Следва продължение…
