Самоков

На поклонение в Света гора – част 6

Уважаеми читатели, бивши и бъдещи поклонници, постарах се в няколкото броя да ви запозная с една от най-големите български светини. Заслужава си всеки мъж или поне по един от фамилията, да посети това чудо на човешкия гений, допринесло изключително за съхранението и  усъвършенстването на българщината, за голямото просветителско и будителско дело, главно по време на редицата набези по българските земи. В този ред на мисли, много често се поставя въпросът защо жени не могат да посещават Света гора. Нарочно пожелах да дам този отговор в края на пътеписа си. Редица организации, включително и Европейският съюз, оказват натиск, относно тази забрана – Атон да бъде посещаван от жени.
  А ето и историята на възникването на тази забрана: според атонските предания  в началото жените са имали свободен достъп до Света гора. Забраната възниква след посещение на дъщерята на гръцкия император Теодосий – Плакидия. Връщайки се от Рим към Византия, тя пожелава да види Света гора и най-вече Вадопедския манастир, построен с дарения от баща й. Пристигнала на пристана на манастира с подобаваща почтителност и церемониалност. С благоговение се доближила до храма, снела от себе си царските накити и предпочела да влезе в църквата не през главната врата, а през странична – северна врата. Преминавайки от притвора към основния храм, изведнъж я поразил гласът на Света Богородица от икона, изписана в стенната ниша:
  – Защо си тук? – казал строгият глас. Тук са монаси, а ти си жена, защо даваш повод на врага да воюва с тях чрез престъпни помисли? Нито крачка напред! Отдалечи се, ако искаш добро за себе си!
  Поразена от страх, царската дъщеря мълчаливо се оттеглила и в памет на това събитие, издигнала храм на името на Св. Димитър в съседство с иконата, от която се чул гласът на Богородица. Светите атонски отци законоположили, че от този момент, нито една жена няма да проникне в тайните на атонското подвижничесто.
На Атон всичко произтича, като че ли в друго измерение на времето, за това е необходимо не само да се чете, а и да се види – да се съзерцава дълги нощи и дни, да се размишлява със силата на вярата и добрината. На Атон всичко е все още недокоснато от суетата на този свят.
  Уважаеми читатели, а сега ми позволете да изкажа благодарността си към тези, които в продължение на няколко години ми помагаха да науча всичко това и да го споделя с вас. Чрез редакцията на вестник „Самоков 365” искам да благодаря на тези, които ми отделиха,  дълги часове, дни и нощи да ми разказват; на тези, които ми дадоха научните си трудове, изследователски мемоари и преводи на съвременен български език.
  Вечна им памет и благодарност, докато съм жив на дядо Пахомий – най-дългогодишният библиотекар на Зограф; на Хаджи Славчо Кисьов от Бачково – високообразован богослов и историк на християнската църква, дългогодишен преподавател и лектор по църковна живопис.
  Голяма благодарност и молба за здраве и дълголетие на Негово високопреподобие схиархимандрит Амвросий – игумен на Зографската обител; Техни преподобия Йеросхимонах Василий – автор на редица книги от издателството на манастира и Йеромонах Висарион – автор на книги със светско- религиозна тематика, първи епитроп на манастира; Йеромонасите – братя на Зографската света обител, отците – Гаврил, Пимен, Серафим, Йоан (Папа Яни), Исак, Йоан, Азари, Георги, Методи, Дамян, Данаил, Вениамин и всички останали по Христе братя.
Голяма благодарност на Сотир Немов и редакцията на в. „Самокво 365”
На всички читатели, честити наближаващи свети Христови празници!

Многократен поклонник на Зографската обител и цялостен консултант по земеделие на манастира – Иван Волев

Related Articles

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Close
Close