Атон е официално провъзгласен за място на монашеството през 885г. със Златната Вула на император Василий I. До 1313г. Атон не е имал висше църковно ръководство /епископ/ и се е подчинявал административно на византийския император. В това изключение от каноните не е имало нищо нередно, защото Света гора е дял от жребия на Божията майка и тя самата е Владичица на света и игумения на Света гора.
През 1313г. император Андроник Старши издава Хрисовул, според който Атон се подчинява на Вселенския патриарх, като се запазва властта на Прота – уважавания от всички Старец, избиран от всички манастири за една година. През XVII век властта на Прота била прекратена и местното управление на Атон започнало да се осъществява от Кинотиса – събрание от старци, избрани от двадесетте манастира. Броят на манастирите е суверен и не може да се увеличава.
В просторния и светъл двор на „Зограф”, покрит с везан калдъръм, са построени 2 църкви – старата „Успение Богородично” от 1746г. и съборната от 1801г., посветена на Св. Великомъченик Георги Победоносец. „Успение Богородично” е въздигната върху основите на разрушената през 1494г. стара църква, построена с ктиторството на цар Иван Асен, след битката му при Клокотница на 9-ти март 1230г.
В най-големия притвор са изписани портретите на ктиторите Хаджи Вълчо от Банско, Хаджи Петко Моравенов от Копривщица и Хаджи Герасим.
Силно впечатляват стенописите в предверието – Ковчегът на Ной, Св. Наум и Св. Иван Рилски. Тази великолепна стенописна украса е с много висока художествена стойност и подтиква поклонниците към размишление. Особено красив е дърворезбеният иконостас от 1774г., позлатен 20 години по-късно. В наоса впечатляват иконите от т.нар. „царски ред”. Светиня на манастира е чудотворната икона на Света Богородица „Предвъзвестителница” от XIV век, известна още като „Акатистна”, изровена непокътната от пепелищата на опожарения манастир от латинците при т.нар. папско нападение. Тази икона е с обков сребърна ризница – дарение от Санктпетербургския търговец Семьон Комаров през 1846г. Тук също се намира чудотворната икона на Света Богородица „Услишателница”. Нейната история е свързана със зографския монах Козма, чиято икона е изписана в същата черква. Пред входа й се извисяват два огромни кипариса-столетници.
Срещу трапезарията е западният главен вход на съборната църква „Свети Георги Победоносец”. Тя е строена през периода 1794-1801г. на основите на стара черква. По своята архитектура съборният храм „Свети Георги” се вписва в атонския тип кръстокуполни черкви. Той е с два големи и с няколко малки купола. Иззидан е от ред мрамор и ред тухли. Покривът е постлан с оловни плочи. Храмът е смятан за един от най-просторните и величествени на полуострова. Негов строител и първомайстор е бил някой си Янни. Ктитори били двамата зографски братя проигумени Евтимий и Профирий, изобразени във външния притвор. До тях са изографисани ктиторите на светата обител – византийските императори Лъв VI Мъдри и Андроник Палеолог. Следва в цял ръст българският цар Иван Александър II в пълно царско достояние и великолепие с надпис „Цар болгарский и обновител обител и сия”. До него е молдовският воевода Стефан Велики и Александър Алдея. На югозападната стена са ликовете на дарители за изографисване: Иванчо Алтъпармаков от Видин, Протосингел софийски и др.
Какъв талант и колко всенощни бдения са посветили зографите Митрофан и Никифор. Вътрешният притвор е със стенописи от 1817г. Тук е представена една вълнуваща живопис на Св. княз Борис – Покръстителят, Св. Иван Рилски, Св. Климент Охридски, Св. Гавриил Лесновски, Димитър Бесaрабовски, Св. Параскева – Петка Търновска.
Най-големият майстор на перото не може да опише тези стенописи. Такова съприкосновение предизвиква неописуемо вълнение, което те докосва до такива великани на духа и Православието като търновските патриарси – Йоаким I Теодосий и Евтимий, сладкогласеца Йоан Кукузел – авторът на „Полилей на българката”.
Вътрешността на храма смайва със своето великолепие, със свежата стенопис и с резбования позлатен иконостас. Полилеят „Хорото” е на няколко етажа с около 100 големи свещи, а огромните камбелабри осветяват лицата на светиите. Централната част на църквата – наосът – е отделена от светия олтар с разкошен, позлатен дърворезбен иконостас от 1834г. Това е най-внушителният по своите мащаби атонски иконостас – изработен от орехово дърво на два реда.
В този съборен храм е чудотворната икона на Св.вмч Георги Победоносец – т.н. Фануилска икона от XIII век, Аравийската икона на Св. Георги от XII век, чудотворната молдовска икона на Св. Георги, чудотворната икона на Св. Богородица – „Утешителница”. Непосредствено до тях е иконата на 26-те изгорени живи монаси.
Излизайки от този великолепен храм, ти, поклоннико, оставаш с душевна наслада, възхитен и благодарен на всички онези, които през вековете са пазели и пазят богатството на всеправославния свят.
По-естествен е преходът от свещения храм към друга една светиня, в която няма стенописи, но има запечатани цели епохи на борби и възход в името на националната ни памет. Този храм е Зографската библиотека. Имах честта и голямото щастие лично да познавам вече покойния йеромонах дядо Пахомий, който е най-дългогодишният библиотекар. Вечна му памет и слава на този гениален историк и природно надарен учен. За книгите той казваше така: ”Тук пазя книгите десетилетия наред, грижа се за тях, те са моите деца и богатство за цял един живот!”
