Монасите били подложени на страшни мъки и страдания. През есента на 1275г. латинците разграбили Зографския манастир, като 22 монаси, заедно с игумена Пимен и 4 миряни, били затворени и изгорени живи в манастирската кула. Това се случило на 10 октомври 1275г. През 1873г. на това място е издигнат паметник на 26-те преподобни мъченици, като второ столетие на паметника гори непрекъснато кандило.
През XIV век за благоустрояването и възстановяването на манастира значителни грижи полагат българският цар Иван Александър и синът му Иван Шишман. През XV и XVI век Зограф се ползва от щедрата подкрепа на влахо-молдавските воеводи, които подпомагат построяването на манастирската болница, защитната кула на Зографското пристанище и обща трапезария за 150 човека. През 1651г. Василий Лупул дарил на Зограф Добровецкия молдавски манастир.
През 1698г. воеводата Константин Кантемир дарил Киприяновския манастир, който до 1916г. бил зографски метох. Документите в зографските архиви свидетелстват и за големи помощи от руските царе Иван IV Грозни и Михаил Феодорович Романов, от дворяни и заможни търговци. Щедри също са Алексей Михайлович и синът му Феодор Алексеевич.
През XVIII и първата половина на XIX век Зограф изпитва силни затруднения поради ужасяващите земетресения през 1716г. и спирането на приходите от Молдавските манастири. Няколко години по-късно двамата зографски братя – Хаджи Викентий и архимандрит Анатолий, измолили голямо дарение от руското правителство в Петербург. Започва се голямо ново строителство и ремонт на старите сгради. Изгражда се и новият конак на Зограф в Карея – изключително красива сграда, която може да се види в монашеската столица и до ден днешен.
Днешният архитектурен ансамбъл бил завършен през 1893г. За съвременния блясък на този шедьовър извънредно много допринасят с даренията си Хаджи Вълчо от Банско – брат на преподобния Паисий Хилендарски и на проигумен хилендарски Лаврентий.
През 1896г. банската фамилия Радонови дарява часовника на новоизградената кула. В момента се извършва усилен ремонт и реставрация на банското крило /банската махала/. Западното крило е строено от 1893 до 1895 година. Мраморна стълба го свързва с храма „Св. св. Кирил и Методий”. В това крило се намира „царската” трапезария, братската трапезария и магерницата. Първомайстор е Миленко от Мирославци – трънско. Тук са и параклисите „Св. Козма Зографски”, „Св. Архангели”, игуменарницата и фурната.
Ти, поклоннико, ако застанеш до водосветницата, непосредствено до съборния храм, който е едно малко мраморно бижу, и погледнеш на всички страни – оставаш изумен. Архитектурното чудо, което виждаш , те кара да изтръпнеш, особено като си представиш дебелите стени, неизчислимия размер на строителните материали и се запиташ – всичко това откъде ли е, как е докарано, как е строено..?
Манастирът, гледан от запад, прилича на непревземаема крепост. Оттук се виждат и няколкото етажа под нивото на просторния манастирски двор. Това е един сложен лабиринт, в който трудно бихте се ориентирали без придружител, който да ви покаже тайната строителна плетеница. Във всички корпуси и етажи на Зограф има 4 огромни изби, 9 склада, 252 стаи, 2 трапезарии, 2 кухни, 10 храма и 34 балкона, отворени към двора.
Една от избите е винарна. Там температурата е постоянна, а Дядо игумен – Архимандрит Амвроси е технолог с дългогодишна практика и приготвя превъзходни червени вина. Няма поклонник, който да не е почерпен от тях. Дядо игумен казва, че виното е като приятелството – колкото е по-старо, толкова е по-хубаво. В един от дълбоките складове се съхраняват зехтинът и маслините на манастира. Тази година /2012/ реколтата от маслини беше извънредно богата. В дясното крило на 2 етажа е разположена архондарика /гостоприемна/. Преди 
настаняване гостите се посрещат в просторна зала – вписват имената си в книгата за гости, леко отдъхват, като се черпят с ракийка, чай, кафе, локум, сладкиши. Гостоприемството на братята архондарици е издигнато в култ и почитание.
Стаите за гости са скромно обзаведени, извънредно чисти, със самостоятелно отопление, а на етажите има по няколко санитарни възела и бани, отговарящи на съвременните изисквания. В момента се строи и обзавежда нова самостоятелна сграда за гости с централно отопления и всички удобства.
В гостоприемната вие ще получите всякаква информация от отците Георги и Азари. Те ще ви подарят подходящи бюлетини и дипляни, ще ви отворят вратите на магазина, който се намира на входната врата. Там можете да си купите всякакви синодиални сувенири, литература и черковна утвар. Гостите на манастира споделят храната на монашеското братство, която е много качествена, обилна и природосъобразна. Тя се сервира във време, съобразено с манастирските канони. Хлябът е многокомпонентен, диетичен и количеството му е по желание. Приготвянето на манастирския хляб е ежедневие, съпроводено едва ли не с тайнство. Главен хлебопекар е един изключително надарен с мъдрост, добрина и преданост Отец Гавриил /мама Гавриил/. Той е грузинец, а на грузински „Мама” значи „Отец”.
Манастирът е снабден добре с вода, както от дълбините на атонските недра, така и чрез водопроводи, които идват от планината. Там в специални „щерни” се събира природната вода. Осветлението е скромно – енергоснабдяването за битови и промишлени нужди се осъществява с агрегати. За подобряване на резервното осветление, особен принос има и самоковският „Самел”.
Нека отново се върнем към далечната история на Света гора.
Според преданието, когато апостолите решавали с жребий кой къде да проповядва Евангелието, Света Богородица помолила на нея също да и разрешат да вземе участие, за да не остане отделена от проповедта. На нея и се паднала Иверийската земя /Грузия/. Когато тя се готвела да замине за Иверия, се явил архангел Гавриил с думите „Исус Христос, който се роди от теб, ти повелява, че за теб е предназначена не Иверия, а полуостров в Македония – Атон”. Пресветата Дева, когато видяла това място, произнесла следните слова: „Сине мой и Бог мой, благослови това място и жребий, излей милост над него и го пази невредимо до края на вековете!”.
Следва продължение…
