Самоков
На поклонение в Света гора (част 2)
Растителното царство е разнообразно – преобладават вечнозелени дървета и храсти – кипариси, борове, много кестени, дафинови храсти, олеандри и маслини. Към всеки манастир има изградени приказни градини със зеленчуци, овощия, цитруси и лозя. Зърнени култури не се сеят. Фауната е много бедна – срещат се чакали, лисици, белки, сърни, диви свине и кози – много рядко по някой заек. Климатът е средиземноморски. Зимата е мека с температура до 5 градуса, рядко пада под нулата. Само връх Атон се белее по 4-5 месеца в годината.
От птиците се срещат врани, орли, дроздове, а напролет, като че ли се събират пойни птици от цял свят, за да се надпяват с манастирските клепала и камбани. Малки и непълноводни са реките – по-известни са Беля, Морфин, Каки плак и др.
Храната в Света гора е постна, но обилна, калорична и екологична. Когато не е пост, готви се със зехтин. Без зехтин се готви в понеделник, сряда и петък и през всички дни на Великия пост /Светата четиридесетница/. През тези 40 дни постът в Света гора е много строг. През Коледните, Петровските и Богородичните пости в събота, неделя и на празник се готви със зехтин.
Вървейки из светогорските дебри, запленени от монашеския гений, от сътвореното с неговите ръце, вяра и молитва, вие мълчешком говорите с вековете. Това е езикът на ангелите.
Светогорските манастири за 20 на брой, 17 от тях са гръцки, един български – Зографския, един сръбски – Хилендарския и един руски – „Свети Панталеймон”. Някога манастира Ивирон е бил грузински. Близо до Ивирон се намира лековитото аязмо – преданието говори, че на това място за първи път на Атонска земя е стъпила Света Богородица.
Всеки манастир има по две имена – едното е на светеца, на който е посветена главната манастирска църква, а другото на основателя или на някакво историческо събитие. Свети Пантелеймон е известен още и по името Русик. Освен тези 20 комплексни манастира, днес в Света гора има още 300 скита, 600 келии, исихастерии /сгради за отшелници/ и много колиби и пещери. Монашеското братство днес наброява около 1800 човека при 15 000 преди войната.
Съзнателно няма да се спирам на атонското монашество през вековете, Атон в древността, Атон след раждането на Христос, Атон по време на турското владичество, както и на архитектурата, изкуството и летописите. Да се опише всичко това просто е невъзможно – малко е за един човешки живот, а световната лингвистика е бедна и няма такива думи, с които да опише великолепието на човешкия гений и чудотворието на православното монашество. Групите манастири, които управляват Света гора са 5 старши манастира: Великата лавра, Вадопед, Ивирон и Дионисий. В йерархическия списък Зографският манастир е на 9-то място. В момента най-многобройно е братството във Великата лавра, Св. Пантелеймон, Хилендар и Зограф.
В духовно-каноническо отношение Светогорската република е подчинена уставно на Вселенския патриарх, който дава и благословението си за избора на игумените. Основните послушания в манастирите са 25 – това са основните задължения и отговорности по цялостната дейност на манастирите, а именно Магер – готвач, Дохиар/домакин/, Граматеа/секретар, Псалт/певец и др. На 9-то място в йерархията е нашият манастир „Зограф” – грамаден ансамбъл на православното ни величие.
Манастирът е разположен на северозападния склон на Атонския полуостров, в котловина на 160 м. надморска височина и 30 минути пеша от неговия пристана на Бяло море. От столицата на монашеската република Карея, той се намира на 3 часа път пеша. Манастирът е възникнал по време на византийския император Лъв VI Мъдри /886-912/- почти две десетилетия след покръстването на българския народ от княз Борис I Михаил. Лъв VI Мъдри е бил и първият ктитор на манастира, който се оформя като такъв през 919г. и негови основатели били трима братя от Ахрида /Охрид/ – Мойсей, Аарон и Йоан Селима. Те били от рода на император Юстиниан Велики. Този император е бил щедър дарител за построяването на „Света София” в Константинопол. Близостта на българските земи до Атон благоприятствала там да се уединят монаси още при възникването на монашеството на полуострова.
Предания и легенди говорят, че български монаси е имало преди „Зограф” да е бил основан и признат като светогорски манастир. След време те построили неголяма църква, като дълго време умували на кого да я посветят – на майката Божия, на Св. Никола Мирликийски или на Св. Георги Победоносец.
Една нощ след бдение, те подготвили дъска, за да нарисуват икона на сутринта. Но като влезли в храма с почуда видели, че на дъската се е изписал Св. Георги. Оттук идва и името Зограф /Изограф/ – самоизписал се. В същото време от Фануилския манастир в Сирия била изчезнала една икона с образа на Св. Георги. Има друго предание, което разказва, че негов пръв игумен бил предстоятелят на Фануилския манастир – Евстатий, който след изчезването на иконата на Св. Георги, заедно с тамошни монаси, дошъл в Света гора.
В началото, сред българското братство имало и монаси гърци. От XII век манастирът е известен като славянобългарски. През XIII век манастирът бил разрушен и въздигнат отново с дарения на цар Иван Асен II. Дарител бил и византийският император Михаил VIII Палеолог /1261-1282/.
През 1274г. на Лионския събор е взето решение за насилствено налагане на католическото вероизповедание в светогорските манастири. Монасите силно се съпротивлявали на стремежа на папа Григорий X /1271-1276/ и против поддръжката на френския крал Людовик. Те всячески се стремели да подпишат Уния с Константинопол.