Навън е лют студ, а ние се запътваме към село Алино, където в читалището имаме среща с Момчил Чалъков и женската певческа група за автентичен фолклор. Пристигаме и ни посрещат много усмихнати лица, скупчени около запалената печка. Студеничко е и в залата, но пък за сметка на това посрещането е повече от топло.
Всички баби са облечени в традиционни носии. Дуетната половинка на Момчил се казва Митко Лукарски. Той е от Радомир и заедно пеят и шопски, и граовски песни. Докато чакаме да се събере целия състав си говорим за живота на село, за поводите за радост и тъга, за турските сериали и затова как се живее зимно време в Алино, настава един колоритен разговор, в който като куршуми се стрелкат шеги и зaкачки.
С Момчил сме се разбрали, че ще си говорим за обичаите и традициите при посрещането на Коледа, която в Алино наричат Божич, в домовете. Но искаме автентичен разказ от първо лице за това как е било едно време, когато къщите са били пълни с хора, а кошарите с животни. И го намираме в лицето на 79-годишната баба Пенка Волева. Най-възрастната жена в състава е 82-годишната баба Гюлка Каназирова.
Не може да се изрази с думи атмосферата, която се възцари в студеното читалище, докато бяхме там. Оживяха спомени за предишното време. Тогава, когато бабите са били деца. Докато баба Пенка разказваше, тиха мелодия на колебливата песен, излита от гърдите на тези жени. Песните носят стари сюжети от незапомнено време, толкова трогващи и истински.
Истинска говорилня се получи, в момента, в който баба Пенка разказваше за всички детайли около подготовката за Божич. Покрай коледните обичаи научихме как едно време избраната девойка е била „завоювана” от влюбения момък- като я наплиска с вода на Йордановден.
Наскоро читалището е навършило 75 години и по сцената още стоят подаръците. Момчил ни разказва, че тази зала не я помни толкова пълна. Салонът е побрал 150 души за тържеството на 10 ноември.
Нагласени в носиите си те излизат на сцената, за да покажат магията на двугласното тресене специфичен вид пеене, което се среща в Алино.
А ние се заемаме да увековечим в снимка поставените на масата отличия на групата, която има много участия в конкурси и винаги се връща с поредно доказателство за уникалността си.
Момчил Чалъков завършва висшето си образование в София и по-точно в Технически университет, специалност „Топлоядрена енергетика”. Магистърската си степен получава от ВТУ „Тодор Каблешков”- „Електроенергетика и електрообзавеждане”. Секретар е на читалището от година и половина.
Занимава се със състава от доста време, участвал е в него преди да стане ръководител. Не е за подценяване и това, че той се занимава с народни танци и свири на духови музикални инструменти- двоянка и пищялка.
Сега в момента живее и работи в Алино. Може би звучи малко странно това какво прави един млад човек на село. Но той е лаконичен и отговаря, че тук му е мило и му се свиди съдбата на това любимо кътче. Любимо не само като географска локация, то е любимо в сърцето. Той не скрива гордостта си от уникалните баби и от това, че където и да отидат на конкурси, се връщат с награда. Заедно с Митко се качват на сцената и запяват, за да ни покажат как звучи автентичният фолклор.
На изпроводяк ни изпяват и една коледарска песен по повод предстоящия празник Божич.
Да поговорим малко с баба Пенка за обичаите…
Бабо Пенке, как протичат приготовленията за празника при вас?
Тоя празник при нас го викаме „Божич”. Срещу Бадни вечер през деньо се стя рано, у зорите. У сека каща си има месария, млада или по-стара невеста, която още вечерта е забръкала маята и че меси погачи, че меси „Вечерник”, „Колак”, „Струнена погача”, месат се пет вида хлеб. После вика най-маненкото, що е дома да иде рано на вода, до де не се е убаво съмнало, да донесе вода да полази месарията, да не отнесе друг късмето, он да си е дома После, след два часо, три, че се меси „Зелник” за вечера. И сърми се свиват, и ошав се вари. Некаде варат и боб. Като е готово за вечерта, сичките се събираме. Месарията и чорбаджията що е, ке идат да кадат у кошарата. Останалите турат постилкята и турат яденьето, сичко е на земята, постиля се слама, турат се месалье и се редат лебовете. Секи си знае местото, кой къде е. Преди години беме по 7 – 8 човека, не е като сега – они дваминя, я сама и така. И наредиме масата, тия идат от кошарата, ишли са при овците, при кравата, при коньете, при свиньете, тогава и стока имаше, не е като сега, и викат „Добар вечер, честита ви Бадни вечер, носиме ви яренца, телченца, яринка, жребчинка, живот и здраве” и секи вика: „Амин, дай Боже!”, и седаме да вечераме.
А вътре, в къщата кади ли се?
Нема, само у кошарата се кади. Имаше си едно такова, калено, кадилниче, у сека каща си имаше. Тури се у него тамян. И се вращаме, и седаме. Най-старио човек, че казува молитвата.
Молитвата помниш ли я?
Епа знаеме я та, ние колко пати сме я казували :
„Татко наш,
който си горе на небето,
да се свети име Твое,
да бъде царство Твое,
както на небето,
така и на земята.
Хлебът наш,
който ни го даваш всеки ден,
дай ни го и днес
и ни прости греховете,
както ние прощаваме на
наште длъжници,
Амин”.
Секи се кръсти и вика: „Амин, дай Боже” и седа и почва да се вечера. После се редат петта леба. Най-старио зима погачите – „Вечернико” и „Колако”, тура на главата и почва да вика „Ормане, джермане, слезни Боже да вечераме”, до три пати. После се връти у кръг и вика: ”Рей, рей, Въртоломей, на мала нива иди, на голема нива копни”. И секи целива лебо, прекръства се. Лебовете се радет по следнио начин – най-напред се тура „Струганата погача”, на нея се реди „Вечернико”. Он представлява една голема погача. На него се турат купите сено, овчаро, овците, ягнета, кокошки, всичката стока и се шари докато се меси. Върху него се тура „Зелнико”, „Погачата с Късмето” и най-отгоре „Колако”. Петта хлеба се редат на едно.
След вечерята, нещо друго прави ли се?
След вечерата играеме. Раздават се ореси или лешници и се играе на „Рио, рио ли такмо” (чиф или тек). И после кой пръв е вечерал удара бомба, гръми, та да може другите да кажат: „Еййй, тия пръви вечерая”. А сутрин, кой пръв стане зима слама, прави я на вързопчета, връзва я за дърветата и я пали. Да се види кой е пръв станал и кой е пръв вечерал.
Кога минават Коледарите?
Они минават още същата вечер. Одат на две групи по 6-8 човека и пеят като жените, на два гласа – един кара, двама влачат. Отделно оди с них дисакджар. Он собира подаръците. Чекаме, там че удари бомбата, онам че удари. Там дека съм се оженила, там пръво удараше, у Волеви. Другите речат „Айдеее, дедо Стоян пръв вечера и удари бомбата”. Там дека има мома, она намали видалето, или ламбата. Тогава ток немаше, та чека да дойдат Коледарйете. Оти, ако не ги изчека, утре че и се подиграва любовнико, който е или с них, или с „Кунята”. Това са ергени, дека не са се оженили тая година, викат им стари ергени. Они носат иконата на „Св. Богородица” и казват една църковнославянска благословия. Дека влезнат, поднасят иконата, всеки да я цуне, даруват ги и айдеее. Те одат след Коледарите, беше задължително да минат през сека каща.
Откъде почват обиколката си?
Они си избират. Кой си има приятелка, пръво от нея ке се почне. Задължително обаче требе да я чекаш (Кунята и Коледарите), на децата не дават да си легнат, докато не дойде Кунята, да цунат иконата, та да са здрави. И те така, трапезата след вечера не се дига. Кой се пръв се навечера, иде та бръка у печката и вика: „Рой яйца, рой пиленца”. Гледа се да не ти е двойна сенкята от виделето, оти кел си да умреш.
На другия ден, след Божич, какво се прави, кога се събирате около масата?
Тогава обедо беше около десет часо. Кога приключиш стоката, кога она се напие. На пръвио ден от Коледа, най-старио народ от селото, иде у цръквата. След това орото се зафане на площадо, сичко е на орото, кой може. На вторио ден момите и ергените идат у цръквата. На третио ден никой не иде.
Друг адет е тука на Йордановден. При цръквата имаме мост и река. Ако е лед, он се разбие и се направи гьол. Сичките, и стари и млади се сбират около гьоло. И моми и ергени, сичко се баня, та да се оженат през годината. Ако некой ерген си ареше некоя мома, иде, гуне я и айде у реката. Ако момите имат братя, они ги бранат да ги не земат. Много ора се баняя.
Те така беше, дете, весело, ама имаше ора повече!!!
