Нашият първи гост се казва Атанас Хаджийски. Той заминава за Обединеното кралство през лятото на 1987 година, на 4-ти юли. Както сам казва, обикновено подбудите за емиграция са липсата на достатъчно пари и безработицата. Но има и един друг момент – смесените бракове. Неговият мотив е любовта към съпругата му, която е била британска гражданка.
Началото и
първите
впечатления
„Първото нещо, което ми направи силно впечатление, беше чистотата по улиците и усмихнатите хора, които дори и непознати, те поздравяват на улицата – без да са ненормални.
Това беше период, в който аз сравнявах България с една напреднала западноевропейска държава. Разбрах също, че не само парите са отговорни за чистотата и хубавите цветя по градините на хората. Просто хората обичат да им бъде красиво.
От друга страна, разбрах и това колко бедни на история са англичаните в сравнение с нашата богата, 1332- годишна история. Те просто са били племена, нападани от викингите на север и това е. Останалата част е в повечето случаи завоевателна история”
Най-неизгодният пай се пада на гурбетчиите, които са тръгнали да печелят пари. Доста често, казва той, се случва тези хора да не знаят езика на страната, в която се намират.
Заради това се превръщат в мишена на експлоатация, измами и изнудване. Делът на тесните специалист е сравнително малък, но това са хора, които получават добро заплащане, но са подготвени за работата, която ще трябва да вършат. Както показва практиката, на по-късен етап от престоя си в страната, те изтеглят и семействата си.
Back
to Bulgaria
“В България си идвам доста често на посещение на близките си. При всяко свое прибиране се опитвам да открия промени и някакъв напредък – в морално или материално отношение, но за съжаление, напредъкът е много бавен. Мисленето на новата генерация се променя, но по-възрастните си остават на едно място. Това дава голямо отражение върху общото ниво.
Ето още едно нещо, като разлика, което ми направи силно впечатление. В България всички коли са паркирани по тротоарите, а хората и майките с колички ходят по платното. Това не може да се случи тук в Англия. Пешеходците са си извоювали правото кола на тротоара да няма.”
Аз и другите
Балканският синдром е особено чувствителен към всички, които не го носят в кръвта си. Затова може би сме толкова различни от останалите нации. Ние, българите, сме хора, които не се притесняват от себе си. Макар че като представители на малка страна, при нас го има вълнението как ще ни възприемат останалите. Особено когато стане дума за усложняване на социалната система. Това важи с пълна сила за българи и за румънци. „ Аз винаги съм казвал с усмивка и гордост, че съм българин , без да се интересувам как ще ме приемат, защото очаквам да бъда приет според това което съм, а не откъде идвам”.
Съвсем естествено и при установяването на чуждо място има нужда от период на адаптация. И нека няма изненадани, все пак става дума за два коренно различни народа без никакви допирни точки. „Адаптацията към местния начин на живот и мислене определено мога да кажа, че е доста трудна и отнема години”. Знакът, който показва, че вече си се приспособил е сливането с ритъма на живот на англичаните, т.е. започваш да се смееш на техните шеги, да чакаш техните празници и да свикнеш с нрава им. И не на последно място да започнеш да сънуваш и мислиш на техния език.
„Комуникацията с местните е доста трудна. Имам впредвид социалните отношения с приятели от работата или съседи. Това се дължи на разликата в културите на двата народа. Тук правото на личен живот е силно подчертано в отношенията между хората . Известна и приложена е фразата : „Моят дом е моята крепост.”
Когато се
появят децата
Повечето деца израстват с един майчин език, но децата на емигрантите, рожба от смесен брак, още от малки започват да разбират два. Това е техният „подарък”. Родените в чужбина обикновено приемат за родина мястото, в което отрастват. „Единственото, което мога да направя за моите деца, които са половин англичанчета, е да им говоря и насаждам български традиции по време на наши празници като Бъдни Вечер, Великден, Баба Марта и др. За учудване е, че те много се радват на тези неща, защото за тях то е странно и някаква новост”.
Като всяка диаспора и там българите се събират и правят местни организации. „Нашата организация „Българи в Мидланд” организира събирания на 24 Май, Бабин Ден, празникът на родилната помощ и други подобни. Обикновено тези срещи са много приятни и топли. Живеейки тук, толкова години, ние вече се познаваме с доста семейства, които живеят наоколо. Както вече добре се знае емигрантите не са добре приети в чужбина. За местните това са хора, дошли да им вземат работните места, да затрудняват и оскъпяват местното здравоопазване и образование.”
Емигрантството по правило никъде не е добре прието. И няма как да е по друг начин, когато новодошлите разстройват цялата установена система на обществото, в което влизат. Само през миналата година в Англия са влезли 200 000 емигранти. „Представете си на всеки две години в България да се създава нов град с размерите на Пловдив”. По тази причина политическата конфигурация на Острова се променя – популярност добиват крайно десните партии. При кризисни ситуации вътре в страната потърпевши винаги са първо емигрантите, спрямо които се поемат различни рестрикции.
Мисия
да оцелееш
Първото, с което отиваш на дадено място като идея, е възможната реализация. Както уточнихме по-горе, само тесните специалисти успяват да се „прикачат” към средата сравнително бързо, защото те са достатъчно добре подготвени и не се лутат в търсене на работа. Принципно погледнато, за да оцелееш, трябва да си намериш работа или да започнеш собствен бизнес. И в двата случая задължително условие е отличното познаване на езика. „Най-добри шансове за малък калибър собствен бизнес са областите, където местните очакват да си чужденец. Например, за да отвориш гръцки ресторант, англичаните очакват да си грък. За да имаш кебап-шоп, те очакват да си арабин или турчин. Пресметнете сами, ако в града има два китайски ресторанта и на единия собственикът е българин, а на другия китаец, къде бихте отишли?”
Колкото и добре да е подготвен един кадър с чужд произход, винаги ще бъде превъзхождан от местния, защото общността е силно консолидирана срещу външните елементи в нея. С други думи един съобразителен емигрант трябва да бъде предварително запознат с детайлите около средата, в която попада.
