Проект "Чужденецът"

Момчил Мясищев:Сама по себе си сцената е просто пространство. Всяко пространство може да се превърне в сцена за актьора

Визитка: Момчил Мясищев е от онези млади хора, които имат харизма и талант и не си губят времето, а следват целите и мечтите си. Именно вървейки по пътя на вътрешните си желания след завършването на ПГ “Константин Фотинов” в Самоков, учи в НАТФИЗ. Завършва в класа на проф. Пламен Марков и доц. Ивайло Христов. По този начин той успява да се докосне до познатите имена от малкия екран и голямата цена и да “открадне” от всеки по нещо за бъдещото си развитие и както казва самият Мони да си забърка “емоционален коктейл”. Споделя, че сцената всъщност е само пространство, особено, когато от нея отсъства душата й – актьорите. И това пространство е празно, ако я няма публиката да оцени играта и таланта на играещия.

В момента се усеща разочарован от системата в България и отношението към младите актьори, но това не спира амбициите му да се развива, напротив отваря нови ниши, където намира себе си. В момента не играе на сцената, но се занимава с дублажи, което,както сам споделя,му доставя огромно удоволствие. До съвсем скоро гласът му беше запазена марка на сутрешния блок на FM“Кофейн”. Преди това той се изяви и в епизодична роля в популярния български филм “Стъклен дом”.

Пътят към голямата сцена за Мони тепърва предстои. За шансовете, таланта, сцената и живота, разказва Момчил Миясищев.

Откъде идва тази интересна фамилия Мясищев? И защо я заменяш със Степанов?

Степанов е презимето ми, което обаче след завършването на НАТФИЗ реших да използвам, тъй като е малко по-лесно за асимилиране – за изговаряне, писане, помнене. И пак е достатъчно разпознаваемо. А фамилията идва от прадядо ми, който е руснак. Бил е белогвардеец, след революцията в Русия е преследван от новата власт и имигрира в България през 1919-та година.

Самоков за теб е?

Убежище. Мястото,където се формирах като характер и човек. Отправната ми точка. Основата, върху която започнах да творя и да живея. Простичко казано – началото. Без начало, няма продължение, няма и край.

Завършил си НАТФИЗ. Как се ориентира към актьорската професия? По какъв начин те привлича сцената?

Всъщност покрай немския в Гимназията започнах с театъра. С първата (и последна) училищна постановка, в която участвах, гостувахме в Бремен. И двама от участващите в тази постановка станахме професионални актьори. Никак не е зле, а? Другият е Алекс Хаджиангелов, който завърши при проф. Атанас Атанасов и сега е в трупата на Младежкия театър в София. Аз самият завърших в класа на проф. Пламен Марков, доц. Ивайло Христов беше асистент в този клас… страшно силен клас. Приеха ни трийсетина човека, няколко се прехвърлиха в движение при нас от други класове и накрая завършихме точно 20. Повече от 1/3-та завършиха в следващи класове или изобщо не завършиха. Конкуренцията беше страшно силна и много градивна. Обичаме се, виждаме се, помагаме си, дори в момента. Аз обаче никак не се спогодих с театралната система в България, (щатно място, малка заплатка, играеш когато и каквото ти кажат,) а не съм от хората, които биха емигрирали и в крайна сметка хванах  малко по-различна пътека – дублаж. Това е работа, която обожавам и правя с огромно удоволствие.

С какви хора се срещна в НАТФИЗ? Трудно ли се завързват контакти в такива среди и какво научи там?

Хора имаше всякакви. Интересни, талантливи, с богати биографии и много успехи. Хора, от които можеш да вземеш страшно много. Е, разбира се, не всички бяха такива. Някои мои колеги станаха много известни и то доста бързо – Радина Кърджилова, Явор Бахаров, Ованес Торосян, Ивайло Драгиев, Тони Минасян, Мира Бояджиева, Стефания Кочева, ще спра с изброяването, за да не пропусна някого. Други заминаха в чужбина и продължиха да се развиват там. Имам колега, Теодор Петелов, който завърши едно от най-реномираните актьорски учебни заведения в САЩ. Заедно със сина на Стивън Спилбърг. Теодор направи своя трупа там – и сина на Спилбърг е част от нея. Самият Спилбърг е гледал първото им представление преди два месеца. Сега готвят нов проект.

Къде и коя беше първата ти роля? Какво беше чувството?

Първата ми роля по принцип беше в това училищно представление, което споменах. След това ми е трудно да кажа, коя е била първа – тъй като сме репетирали по няколко неща едновременно, с по няколко роли. А усещането винаги е едно и също, поне при мен. Леко притеснение, което се превръща в еуфория и още цял куп емоции – положителни и отрицателни. Истински емоционален коктейл.

Пред какви трудности е изправен един млад актьор? Имало ли е моменти, в които ти е идвало да се откажеш?

Като при всеки друг тепърва започващ професионалната си кариера млад човек. Трябва да правиш важни избори, да преследваш целите си, да поемаш отговорност за решенията си. Да създаваш контакти, да ставаш все по-добър и постоянно да се доказваш. Когато не си от театрално семейство, е малко по-трудно, тъй като влизаш сам и няма отъпкани пътшища пред теб. Но и няма такива очаквания, лични вражди, клюки. Ти си. От теб си зависи.

А коя е ролята, която мечтаеш да изиграеш?

Не бих казал, че имам такава роля. Искам роли, които да ме провокират. А актьори, на които се възхищавам и от които се уча… от всеки можеш да се учиш – стига да си готов да го правиш. А се възхищавам на тези, които не се предават на рутината. Винаги търсят нещо ново, показват нещо различно. Тези, които създават образи от плът и кръв.

Видяхме те в епизодична роля в хитовия български сериал “Стъклен дом”, разкажи как беше избран и как попадна там?

Няма нищо необикновено или кой знае колко интересно около снимките ми там. Дори не съм ходил на кастинг конкретно за тази роля. Кастинг агенциите имат архиви и когато ролята не е главна или няма нищо нестандартно в нея, често избират актьора по предишни кастинги, на които е ходил.

Какво е мнението ти за БГ сериалите напоследък? Дават ли те шанс на младите актьори за придобиване на бърза популярност?

Ами, количеството доведе до качество. Макар и не върхово. Дуетът Гочев-Митовски определено вдигна летвата високо. Някои успяват да се конкурират с тях, други – не съвсем. Но е радващо, че ги има. Опитът е нещото, което липсва най-много. И което започна да се трупа. И даде шанс на много колеги да си стъпят на краката – да работят това, което обичат и за което са учили и в същото време да се издържат от това. Ползите са много и са за всички.

Ако трябва да избираш сцената или киното, какво ще предпочетеш?
 

Ако трябва да избираш между лявото си око и дясното, кое ще предпочетеш? И двете, разбира се. Няма нужда сами да си поставяме ограничението „или“. Ако не може едновременно – ще ги редувам.

 Имаш доста добри гласови данни. Изявявахте се с една самоковска група на различни празници и мероприятия. Защо не избра да се реализираш като певец например?

Аз не съм спирал да пея. И това правя. В последно време не на сцена, но продължавам да пея. Озвучавам песни за анимационни филми. Нещо, което всъщност е една от детските ми мечти, които реализирах и продължавам да реализирам.

Може би двете неща те привличат заради сцената? Или пеенето и влизането в различни роли всъщност не си противоречат?

Сама по себе си сцената е просто пространство. Всяко пространство може да се превърне в сцена за актьора. Сцената е сцена, когато има публика. И да, нещата се допълват, противоречие за мен няма.

Освен актьор и певец, беше и водещ на сутрешния блок по FM+ “Кофеин”. Каква е разликата/ приликата между тези три занимания? Как стана водещ на сутрешен блок?

Прилика… и трите ги правиш за хората. Разбира се и за себе си, ако не ми доставяха удоволствие, нямаше да ги правя. Но ако не носят удоволствие и/или полза на другите, нямаше да имам стимул да ги правя. Разликите са в спецификата, в средствата за комуникация, в изразните средства. А попадането ми във ФМ+ стана с кастинг. От интернет разбрах, че правят кастинг за водещи. Всъщност, приятелката ми беше прочела обявата и ми е прати. Пусанх си CV, демо-запис… и след месец ми звъннаха за интервю. После имаше и следващо. Пробваха ме на „бойното поле“ и накрая от над 700 кандидати избраха 2-ма. Аз бях единия. След няколко месеца останах и единствения. Но това е вече история. Дадох много, получих може би дори повече. Но ФМ+ определено не е затворена страница.

В момента какви предизвикателства ти предстоят? Подготвяш ли някоя постановка?

Предстои ми предизвикателството живот. Постановки не планирам, поне засега. Обмислям да се активизирам повече в музикално-сценичните си изяви. С удоволствие бих се включил в хубав кино или телевизионен проект, ако се появи такава възможност. Но основанта ми работа беше и продължава да бъде озвучаването на филми. Там се чувствам в свои води, кара ме да се чувствам страхотно и да искам още и още.

Related Articles

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Close
Close