Методи Пенев: „Всеки бяга от физическата работа, но не може всички да сме шефове”
Предизборно се чуха какви ли не обещания, насочени в подкрепа на бизнеса. В повечето случаи, предприемачите, независимо в кой край на страната се намират, са изправени пред едни и същи проблеми и предизвикателства. Гласно или негласно всеки от нас се пита какво не достига на местната икономика, за да се върне на нивата от преди 25-30 години, когато е имало работа за всички, включително и неквалифицирани работници и служители. Продължаваме да търсим отговор от първо лице благоприятен ли е самоковският бизнес климат с един от младите предприемачи в района.
Методи Пенев е от малцината смелчаци, дръзнали да се развиват в частния сектор. Семейството му е собственик на един от известните ресторанти с хотелска част в града, а той самият е управител на автоцентър. От разговора с него се опитахме да научим рецептата за това по какъв начин могат да се привличат инвеститори – местни и чуждестранни. Известно е, че в момента такива липсват.
Г-н Пенев, дейността на фирмата ви е ориентирана към сферата на услугите, какви трудности срещате и защо въобще решихте да се занимавате с частен бизнес?
Мястото, където сме в момента се продаваше. След като го купихме, доста време се чудехме какво да го правим. Спряхме се на варианта с автоцентъра и решихме, че може и да проработи. Вече доста хора имат коли, които така или иначе трябва да се поддържат. Същото е като с лекарите и болниците – щеш, не щеш при необходимост прибягваш до услугите на автосервизите. Въпреки стагнацията, имаме достатъчно работа за момента. Това е защото в Самоков цените са доста ниски. Нелоялната конкуренция ни смазва. Това е проблем на държавата и не само в нашия бранш, в много други. Всеки, който има гараж купува някаква машина от пазара и започва да работи. Разликата в сравнение с това да започнеш от нулата е доста голяма. Тогава се изискват значителни финансови инвестиции, за да бъдат изпълнени законовите изисквания. Когато разполага със съответните документи, клиентът е в силна позиция. Може да си потърси правата, ако не е бил обслужен, както трябва. За съжаление голяма част от българите не го разбират. Общество ни все още няма такава култура и не е дорасло за това.
Финансирането дойде благодарение на ресторантьорската дейност, която развиваме. Известно време се занимавахме и с производство на картофи, но бързо разбрахме, че в това няма никакви перспективи за развитие.
Опитваме да обръщаме внимание на фирмите в района. Това не е случайно. Говори се за безработица, а в същото време много от големите и работещи предприятия преустановиха своята дейност. Каква е причината според вас?
Няма никакво производство. Предприятията се продадоха на хора без никакво желание да ги управляват. Вместо да намерят начин, по който да ги мениджират по-добре, те ги доведоха до фалит и след това разпродадоха. Самоков беше един от градовете с много силно развита индустрия. Имаше много фабрики, които работеха. Сега гумите, с които работим, са внос от Сърбия. В България имаше един-единствен завод, който ги правеше – „Динамик”- София. Постепенно и неговото производство замря. В национален мащаб, гумите са голямо потребление. Ако сметнете автомобилите в страната, може да направите една проста сметка. Дори да беше запазено производството само за вътрешния пазар, цените щяха да бъдат много по-ниски от сегашните.
Държавата пати от некадърно управление вече много години наред. Това е проблем и на бизнеса. Трудно намираме персонал, въпреки голямата безработица. До голяма степен това се дължи на грешната социална политика. Хората предпочитат да получават помощи, вместо да се трудят. Явно не сме чак толкова зле. Аз съм абсолютен привърженик на поговорката „Залудо работи, залудо не стой”. Дори и да не печели, човек поне трупа опит. Когато става въпрос за занаят, той се краде, не се учи. Всеки бяга от физическата работа, но не може всички да сме шефове. Въпреки че съм шеф, аз съм непрекъснато с работните дрехи и контролирам нещата. 24 часа съм на разположение, не мога да си позволя да отида на почивка или някъде извън Самоков за повече от един ден.
За да получиш някакви приходи, трябва да изкараш себестойността на продукта, в която е включен и вложеният труд. За да бъде достатъчно ефективен този процес е необходимо да се промени мисленето на служителите. Фирмата, в която работят да я чувстват като своя.
Предприятията и производството, което развиват част от тях са гръбнака на икономиката. Вие какъв път извървяхте, за да се наложите като име и оптимист ли сте за бъдещето?
Един автоцентър се разработва много трудно. Всеки човек има лични предпочитания и хора, на които се е доверил. Това е така не само когато става въпрос за избор на лекар, фризьор, учител за детето ви, но и на автомонтьор. На един прохождащ обект са му необходими постоянство и много работа, за да се наложи. Чак сега можем да кажем, че имаме постоянни клиенти. Доверието много бавно се постига и бързо се губи.
Аз съм кореняк самоковец. Обичам си града и искам да остана тук. Имам брат, който е пълна моя противоположност и рядко се задържа на едно място. Започнах своя бизнес в момент, когато имаше надут балон от кредити. Изкуствено се раздаваха пари. Част от тях отидоха при хора, които дори и с много средства не можаха да направят нищо. Рецептата за успех в бизнеса е човек постепенно да изкачи стъпалата в професионалната йерархия, а не от вратата веднага да седне на шефския стол. Ние като фирма сме от 10 години на пазара и водим ежедневна борба, за да се задържим и наложим като име.
Как си обяснявате факта, че за сравнително кратък период много фирми фалираха. Бихте ли споделил своя опит от първо лице, Вие по какъв начин успявате да се задържите на пазара?
Безпаричието се оказва доста неблагоприятен фактор. Заради влошената финансова и икономическа обстановка, много от търговските обекти затвориха. Не беше отдавна времето, когато магазините на чаршията се предаваха по наследство. Много хора фалираха, търговията е затихнала, върви по инерция. Преди време обслужвахме доста скъпи автомобили, сега броят им понамаля.
Постарахме се да изградим център, който да предлага възможно най-много услуги. С едно идване, клиентът да свърши максимално много неща – автомивка, монтаж и демонтаж на гуми, зареждане на климатици, с други думи – цялостна дейност на автомобила. Наши клиенти са „МБАЛ-Самоков” ЕООД, Община Самоков, „ЧЕЗ-България”, фирма „Лобут”, „Колхида” и др.
Смятате ли, че местната власт в лицето на кмета и председателя на ОбС трябва да обърне по-голямо внимание на бизнеса и осигури условия за развитие?
Инфраструктурата е голям проблем. От лични впечатления мога да ви кажа, че пътя за Дупница е в безобразно състояние. Промяна в положителна насока е облагодродяването на тревните площи в централната част на града. Като цяло може да се каже, че Общината е лош стопанин на обектите, които притежава. Вместо да застроява, теренът над Спортното училище можеше да се превърне като продължение на парк „Лаго”. Като голяма грешка на предишното общинско ръководство може да се отчете построяването на жилищната сграда в кв.”Самоково” и хотел „Арена”, в които бяха инвестирани значителни средства. Похвала заслужава премахването на две от самосрутващите се сгради в града, но само това не е достатъчно за една работеща икономика. Изискват се и много други неща, с които да се привличат нови инвеститори.
