В селото е запазена е черквата “Св.св Петър и Павел” от XVI век. От 1938 започва изследването и реставрацията ѝ. Стенописите са на няколко пласта, изработени са от майстори от Самоковската художествена школа. Черквата е обявена за паметник на културата. В района се намира и местността Цръквище. През месец юли е техният традиционен празник. Поречието на река Искър е набраздено от много отвесни скали, които създават неповторимата атмосфера на местността.
Кметът Ивайло Петров е първи мандат глава на село Мала Църква, посреща ни в кметството, където разговорът започва от най- належащото, което е застанало пред него.
Седем месеца на кметското кресло, какво се случи за това време в Мала Църква? Успяхте ли да навлезете в работата?
Доста трудно е, но правя всичко възможно. Общо взето обстановката в селото е сложна. Аз съм избран директно, не съм назначен.
Кое е най- трудоемко?
Хората изнемогват, няма работа. Тук живеят около 450 човека, безработицата е огромен проблем. Няма земеделие, няма животни. Преди време не беше така- имаше поминък. Хората работеха, а сега просто нямаш възможност . Дори нещо да произведеш, тука предимно картофи се гледат, или няма пазар, или цените са много ниски и хората масово се отказват.
Добре, но на какво разчитат като препитание?
Има хора, които приработват някъде- било в Самоков, било то в курорта, но за сезона само.
Вие имате изключителни дадености- невероятна природа, защо не залагате на туризма, както например хората правят в Говедарци?
Няма заинтересованост, няма хора, които да се заемат сериозно. Хубаво е да се заложи на атракциони- преди време тука имаше писта, но тя обрасна, защото не се използва. И ние така си говорим, а не вземаме никакви решения. Няма лифтове, няма нищо друго.
Говорейки за безработица, искам да попитам за гората, която е много болна тема. Как се справяш с нарушенията?
Наистина е болна тема, даже докато имаше строителство и се търсеше дървесина, беше страшно. Сега позаглъхнаха нещата. Има си Горско стопанство и органи за тази работа- да предотвратяват нарушенията. Принципно се справят с тези проблеми, това е тяхно задължение.
Как върви комуникацията с кмета на Община Самоков?
За всичко, което ми трябва се обръщам към него- особено за водоснабдяването и канализацията. Това са огромни проблеми за нас, в предишните години и мандати, когато Общината имаше пари, трябваше да се направи. Сега няма пари за нищо. Бюджетът е недостатъчен. В района миналата година се откри пречиствателна станция, доста модернизирана и обслужва около 50% от селото. Централната част на селото се захранва от софийски водопровод. При нас само по централната улица са положени нови тръби.
Предполагам както навсякъде, така и при вас инфраструктурата е предмет на сериозни разговори. Така ли е?
В седмицата поне по два пъти има аварии с водопровода и се налага да викам ВиК. Преди да се направи каквото и да било, първо трябва да се подменят тръбите, не да сложим асфалт и после да копаем. Поне да оправим водопровода, за канализация е много смело да си мечтая. Отпадните води вървят в реката или в септични ями.
Вие как сте подредили приоритетите си- имам предвид сред толкова проблеми- безработица, инфраструктура?
Ще търся пари- хора, които са готови да налеят пари в селото, да инвестират. Защото мястото има заложен заряд, има природа, в която ако ние вложим, ще ни се върне стократно.
