Магазин за кожени изделия “Асико” навърши 25 години!

Анна Манова

Да създадеш име в малкия град, да се наложиш и да бъдеш предпочитан не е никак лесна задача. Както и да имаш бизнес, който да устоява на капризите на времето и на променливото търсене. Да вярваш в себе си и в своята мечта. И когато си зададеш въпросите: Ти успя ли? Щастлив човек ли си?, положителният отговор да се чете в очите ти.

Асен Хаджийски е пример за казаното по-горе. Неговата марка за кожени изделия под името “Асико” се превръща в синоним на качество и на добро обслужване. Тази година бизнесът му отбелязва 25 години от своя старт. Време, което по думите му, е минало като миг. А самият той усеща себе си още като онова 19-годишно момче, което смело продължава семейната традиция на дядо си сарач. Миризмата на кожа за него е милият спомен от детството. И онази невидима нишка, която е заплетена между него и дядо му, и която някак може би неосъзнато Асен Хаджийски успява да съхранява вече повече от две десетилетия. Кожените изделя за него са истинска любов. И затова 25 години се занимава със своето хоби и работата не му тежи или доскучава.

Пътят му започва с малка сергия на самоковския общински пазар и с няколко артикула, за да може днес да говори с усмивка за тези моменти и да предлага богат асортимент от кожени изделия, колани, чанти, ръкавици, куфари, сакове, чадъри и още в своя собствен търговски обект в центъра на Самоков.

Казват, че ако се занимаваш с нещо, което обичаш няма да ти се наложи да работиш и ден. Така ли е при теб?

Определено мога да кажа, че е така. От малък съм сред кожи. Дядо ми, на когото съм кръстен, беше занаятчия – кожар. Може да се каже, че любовта към кожата ми е вродена, обожавам мириса й. Много исках преди години да изработвам индивидуални кожени колани. Бях намерил машина, с която да могат да се правят шарки върху колана. Исках да имам една витрина с катарами. Но се оказа доста скъпа инвестиция и остана само мечта. Вече 25 години се занимавам с нещо, което наистина ми носи удоволствие и нито един ден не се чувствам като на работа.

Как минаха за теб тези повече от две десетилетия? Как се промени самият ти?

Точно като един миг ги усещам. Спомням си самото начало и сега как съм. Тогава започнах с много желание. Извървях един труден път, но меракът ме мотивира и ме държи. Стартирах на 19 години. Сега съм си същото онова момче, поне така се чувствам /смее се/. Започнах с една малка сергия на пазара. Спомням си, че бях заредил десет чанти, толкова колани и няколко портфейла. Два месеца по-късно имах собствен павилион, който зареждах и дори продавачка. Във времето опитах да имам два, даже три търговски обекта като бях разделил стоката по качество в тях. Но имаше ситуации, които ми показаха, че е по-добре да се залага на качеството. Останах само с един магазин, но с двойно повече артикули и по-високо качество.

Трудно ли се създава име в малкото населено място? Колко време ти отне марката “Асико” да стане разпознаваема?

Не става бързо. Отне ми около седем – осем години. Това е време да се докажеш, да се наложиш. В онези години имаше две места в града, където се продаваха чанти.

Днес сме свидетели на дигитализацията и как всичко по всяко време може да се закупи онлайн. Какво мислиш за интернет пазаруването? Как влияе то на малкия бизнес?

Аз съм на мнение, че е добре, когато човек иска да си купи нещо, без значение какво, да го види и да го пипне. Такова е моето разбиране. Аз самият трудно се доверявам на онлайн покупки и много рядко си позволявам да пазарувам по интернет каквото и да било. Не мога да го преценя нито като размер, нито като материя. Друго, което ми прави впечатление е, че имам много клиенти, които се “опарват” от пазаруването електронно и се връщат да си купят нещо при мен. Аз също съм имал лош опит с такова пазаруване. Случи се преди няколко години с едни некачествени куфари, които изхвърлих. Претърпях сериозна финансова загуба, но това ми даде урок. Научих, че евтината стока не е за предпочитане. Изхвърлих закупеното тогава, за да не разочаровам клиентите си. Стремя се да поддържам разнообразие и най-вече качество.

Като говорим за качество, от къде предпочиташ да зареждаш стоката си?

Зареждам основно от Турция като ходя лично и си избирам стоката. По този начин си по-различен, предлагаш по-висок клас стока. И това, което най-вече ме успокоява – има към кого да направя рекламация ако има нужда.

 Какво се случи с българското производство?

Това ми е болна тема. В Пловдив, например, имаше над 100 фирми за кожени изделия. Там имаше такова специализирано училище. Към момента са десет общо фирмите, които се занимават с това там. И работят главно за износ. В Дупница, “Стил 99” правеха уникални чанти. Самата държава е срещу народа си. Това е убиване на малкия и среден бизнес.

Как ти се отрази пандемията?

Най – трудна беше първата година. Много колеги закриха бизнесите си, спряха да се борят. По време на пандемията отново поръчвах куфари и ги редях пред магазина. Един познат мина тогава и ми каза, че не съм добре, попита ме кой ще ги купува. Е, продадох ги. Човек трябва да вярва. Спомням си и до днес как след пандемията един колега от Хасково беше изкарал раници и портмонета на пеперуди. В този момент аз нямах никакви пари. Но решавам, че трябва да ги предлагам и аз. Защото всяка дама като види нещо по-интересно и иска да го има. Обадих му се и поръчах. И така се завъртя колелото.

Извън трудните моменти и перипетии, кое е нещото, което те радва и те кара да се усмихваш?

Научен съм да не се фокусирам върху трудностите. Съсредоточавам се върху хубавите неща. Дребните неща от живота ме радват. Мога да дам пример от изминалите почивни дни, когато в магазина дойдоха клиенти, които са били на почивка в района. Купиха си подаръци, тръгнаха си с усмивка към София и казаха, че пак ще ме посетят следващия път. Друго нещо, което ме усмихва винаги е, когато чуя: “Тука съм при Асенчо с чантите”. Никой не ме познава като “Асико” /смее се/.

От позицията на опита и времето какъв съвет би дал на човек, който сега стартира собствен бизнес?

Постоянство, упоритост, честност и любов към това, което правиш. И не на последно място вяра. Това са гаранти за успех, поне според мен.

А на себе си какво пожелаваш и за какво мечтаеш?

Здраве и да радвам хората. Мечтая да ставам по-добър в професията.

И спомена за томбола по повод 25-годишнината на магазин “Асико”?

Направих за 20-годишнината, ще направя и сега. В томболата могат да се включат всички, които са направили покупка над 20 лв. На място се попълва талон за участие. Томболата стартира от 9.12 /понеделник/ и ще продължи до 25.12 /включително/. В нея ще има ваучери, ръкавици, портфейли, чанти, пътни чанти, четири куфара, телевизор, фритюрник за здравословно хранене и една голяма награда, която ще бъде изненада. Подсказвам, че е свързана с моето хоби. Заповядайте в магазина!