Бай Димитър Околски се ползваше с името на строг, но авторитетен и справедлив началник. Като ръководител и в самоковското „Автостопанство” и в транспортната база на Стройрайона, и като началник на автосервиза, за него казваха: „Сталин не се е справил с руските шофьори, но бай Митко слага на място самоковските.”
Един понеделник той събира шофьорите от автобазата на Стройрайона и свежда до тях важно съобщение:
– От Общината се обадиха, че в събота ще се проведе ленински съботник за хигиенизиране на Самоков. Още от днес, от понеделник, ви предупреждавам всички да дойдете на работа.
Един от шофьорите става и с опечалено лице се примолва:
– Другарю Околски, аз в събота съм на погребение, та, ако може, да ме освободиш тогава от работа.
– Е, за такива неща знаете, че винаги сме освобождавали – успокоява го бай Димитър и разпределя шофьорите по курсове: „Ти отиваш на Кремиковци за желязо, ти на Перник за цимент, ти на Добрич за дограма, ти на Горна Оряховица за керемиди…”
Плацът на базата опустява, бай Митко спокойно преглежда отчетите на предприятието. Изведнъж се сепва и тичешком се качва в джипа, като потегля с мръсна газ. Малко преди Дупница настига тръгналия за Перник „опечален” шофьор. Сваля го с псувни и ритници от кабината и започва яко да го налага с думите: „Абе, сополанко, ти откъде в понеделник знаеш, че в петък некой ще умре, та в събота да му ходиш на погребение?!…”
След като шофьорът е получил полагаемото се наказание, Околски спокойно потегля към Самоков, доволен, че и този път шофьор не е могъл да го изъже…
из “Самоковски истории”
