„ Глас народен, глас божи ” е казал народът. Дали това ще е така ще се разбере на предстоящия референдум. За първи път сме свидетели на въпрос, който ще бъде предоставен за „разрешение” или отговор от народа. Всъщност в държавата ни са се случвали доста неща, за които народът не е бил изобщо фактор, а единствено потърпевш от решенията на силните на деня. Но сега, за такава важна тема с неясно оформление – да, гражданинът е важен. Е, какво по-удобно средство от това – властта да си „измие ръцете’’ с народа. Защото първо, че темата на референдума е доста щикотлива и второ, хората не се запознати достатъчно. Става въпрос за направата на информиран избор, а не просто избор. Доколко ядрената енергетика е в компетенцията на обикновения човек, е тема на друг разговор. И ако предположим, че една голяма част от парламентаристите са обикновени хора… извода оставам на вас…
Много ми напомня това за познатата Кутия на Пандора. В нея символично са заключени всички неясни въпроси относно битието на народа ни – полека-лека от нея излизат някакви наказания под формата на закони, законопроекти и т.н Но винаги последна, макар и на дъното, макар и малко разголена и обезобразена, остава тя – надеждата… В тази кутия, в която в неделя ще пуснем своя глас, стои надеждата на хората, живеещи в Белене и региона, че може би ще настъпи така желаната промяна и ще се отворят нови работни места. Народът дотолкова е обеднял, че не мисли за друго, освен за препитанието си. Междувременно политиците противоречиво насочват българите ту в едната крайност, ту в другата. Единно компетентно мнение не се чу никъде в медийното пространство.
Кутията на Пандора остава широко отворена и какво ще извадим от нея ще стане ясно на 27.01.13 г. Но каквото и да се получи, все народът ще е на пангара, както всъщност с или без референдум винаги е бил.
