Култура

Кремена Станчева – глас от „мистерията”

Кремена Станчева е глас от друго измерение. Споделя ни, че местните медии не проявяват интерес към нея, въпреки че е под “носа“ ни-в село Ковачевци. А тя определено има какво да каже, най- малкото като част от “Мистерията на българските гласове“.

Мислили ли сте да се занимавате с друго освен с музика?

Кремена СтанчеваЗавърших икономика, но още тогава знаех, че това не е за мен. Обичам да пея от малка и един ден се явих на конкурс в ансамбъла на Българското национално радио, признавам си, не вярвах, че ще ме изберат. Тази година се чества 60-годишнината  на БНР, а аз съм там от 52 години. По-късно получих предложение от Филип Кутев да се присъединя към Държавния ансамбъл, но те много често пътуваха, а в БНР имаше фиксирано работно време от 9:00 до 12:30. Така можех да посещавам лекции и завърших добре, но по специалността си не съм работила никога. Останах в радиото, по-късно се омъжих. Работата беше подходяща за една семейна жена и ми доставяше удоволствие. От 30 години преподавам, радавам се, че все още има млади хора, които обичат народната музика. Занимавам се най-вече с деца в читалищата, преподавах за кратко и в Нов български университет.

Как приема чуждестранната публика българския фолклор?

Жътварските, бавните песни се приемат с най-голям интерес. Може би той се дължи на това, че звучат много архаично и когато ги слуша, човек има чувството, че се пеят така, както са се пели и преди векове. Навсякъде публиката е невероятна. Това, което ще ми липсва най-много, когато се оттегля, е удоволствието да виждам как хората стават на крака и ръкопляскат просълзени.

Преподавате и на чуждестранни вокални групи. Какви прилики и  разлики откривате в начина на пеене тук и в чужбина?

Те са по-далече от нашия бит и обстановка. Разбира се, и там има надарени деца, но те не могат да усетят песента. Проявяват интерес обаче, защото нашият начин на пеене е много по-различен от техния. Те пеят като класиците – използват главовите резонатори, докато при нас всичко преминава през гърдите. Срещат трудности при изучаването на текстовете, защото нашият език е доста труден. Там нотираха песните, като задължително ги искаха написани на кирилица и на латиница. Накрая винаги им давах резюме, дали песента е хумористична или любовна.

Проявявали ли са желание да дойдат в България?

Много голяма част от тях искаха да се докоснат до обстановката. Исках да им покажа, че ние с нищо не сме по-назад от тях – напротив, имаме много по-богати култура и традиции. Три пъти са ми гостували студенти от Йейлския университет. Дълго време мислих къде да ги настаня и накрая реших да останат в селото. Тук нямаме хотели, но имаме добре обзаведени домове със санитарни възли. Когато дойдоха тук първата година, нямаха положителна представа за нашата страна и се радвам, че скоро след пристигането им това се промени. Сега рядко посрещам групи, повече идват поединично. В Йейл имат състав „Славик”, който е на повече от 35 години. В него се изучава славянска музика, но те твърдят, че най-много им харесва българската. Навсякъде в чужбина има подобни групи, сред които „Чубрица”, „Чушки”, „Роза” и „Българка”. Хубаво е, че проявяват интерес и към българските народни танци. Има чужденци, които знаят повече хора от някои българи. Канадецът Ив Моро дори е станал известен в цял свят благодарение на трудовете си върху българските танци.

Имали ли сте възможност да пеете пред самоковска публика?

Ходя радко в Самоков, а не съм и получила покана да пея там. Спомням си един единствен път, но беше много отдавна, иначе съм била на концерти из цяла България. Винаги обаче свързвам Самоков с Драгушиново и Ковачевци, където съм научила едни от най-хубавите песни. И до ден днешен, където и да ходя по света, говоря за Самоков, за красивата природа. Когато дойда в нашия край, ми е най-хубаво.

Предстоят ли ви скоро изяви на родна сцена?

Не, за съжаление. Последно имахме 3 участия миналата година в Плевен, Ловеч и Габрово. Хората ни приеха много добре, после не ни пускаха да си тръгнем, а и ние се радвахме да пеем пред българска публика. Впоследствие имахме проблеми със заплащането.
Разкажете повече за „Мистерията на българските гласове”.

90-те години бяха златни за „Мистерията на българските гласове”. По това време бяхме единственият европейски състав, удостоен с награда „Грами”. Всички казват, че това съчетание от ритми в българската музика и прекрасните женски гласове ги няма никъде другаде по света. За съжаление, държавата не помисли за нас. Сега всички сме с малки пенсии, а прославихме България.

Известни са дуетите Ви с Василка Андонова. Какво ви събра?

Тя имаше чудесен глас. С нея се познаваме отдавна. Като ученички пеехме заедно в един самодеен състав.  След това в радиото пеех сама, а две години по-късно дойде Вася. Имаме повече от хиляда концерта. За съжаление, тя си отиде много рано. Спомням си, че бяхме в Испания и моят номер отпадна от програмата, защото отказах да пея с някоя от останалите колежки. И сега Вася ми липсва.

Related Articles

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Close
Close