Ние сме младежка група към Туристическо дружество „Рилски туристи” – Самоков. Активно се включваме във всички мероприятия на дружеството, но правим и само наши – преходи, изкачвания, посещения на хижи, пещери, исторически места у нас и в съседните страни.
За 29-ти март се готвехме, но без да знаем къде отиваме – това беше изненадата на нашата ръководителка Марияна Илиева. Нямахме търпение да узнаем, но…трябваше да чакаме.
Пътувайки по главния път Самоков-Дупница, тя ни зададе координатите на нашето пътешествие. Това бяха букви и всяка от тях имаше своето значение. Първата от тях беше „Р” и ние шеговито се надпреварвахме да налучкваме, докато някои се обади – Родопи, но имаше още доста да гадаем върху символите, докато разбрахме, че първото ни спиране ще бъде в с.Марчево. Селото е разположено в южните Родопи. Настанихме се и с голямо нетърпение се потопихме във външното джакузи, докато стана време за вечерята. Веселихме се, танцувахме, шегувахме се и всеки се прибра в стаята, защото на другия ден ни очакваше някакъв преход. Узнахме го сутринта. 8 км. от Марчево до с. Лещен през гората мина толкова неусетно, защото беше много красиво, а и времето беше хубаво.
В с. Лещен обядвахме и отидохме да разгледаме галерията, после църквата. Заведоха ни и до снимачната площадка, където е сниман филмът „Чужденецът”. Прибрахме се в хотела отпаднали, поизморени, но доволни. Разсъждавахме върху въпроси, касаещи дейността в дружеството – какво е било и какво ще бъде занапред.
Бяхме и в съседното с. Огняново, където имахме време да поплуваме в закрития басейн. Минахме и покрай Екозона „Белите камъни” – нещо много красиво и интересно, което може само да възхити човек, ако някога се озове в тази местност. Природа, спокойствие, красиво езеро, отразяващи се във водата дървета и бели камъни.
На третия ден се отправихме към Гоце Делчев без да знаем коя е крайната дестинация и за наша наистина голяма изненада и радост се озовахме на КПП „Илинден”. На гръцка територия отидохме до пещерата Ангити, но не можахме да я разгледаме, защото през нея тече река, която беше много пълноводна, придошла и нямаше как с лодките да влезем. Пещерата е на 33 км. от КПП-то Ексохи в землището на с. Кокиногия, община Просочани. И понеже не успяхме да видим тази пещера решихме да отидем до другата – Алистрати в окръг Серес.
Тя е най-важният паметник на природата в цяла Европа и се намира на 6 км. от Алистрати. Открита е случайно през 1959 г., но отваря за посетители през 1998 г. Дълга е 3 000 м. и има снежнобели сталактити, други са червени и на височина достигат до 18 м. От таваните висят огромни и величествени 15-метрови сталактити. Това бяха гледки, които ни изумиха и спираха дъха ни. Пещерата е достъпна и за инвалиди, като са направени равни коридори. Близо до пещерата е реката и едно огромно дере, над които се издигат скали и гъста растителност, долу в дъното буйства р. Ангити. Там обикаляхме с 50-местно туристическо влакче, така можехме да се насладим на красиви картини. Наистина едно чудо на природата и ние винаги ще помним тези гледки.
Върнахме се от това пътуване обогатени с много впечатления, неща, които не се забравят и които ще останат завинаги запечатани в очите ни.
По разказ на Г. Божилов
