Костадин Димитров, известен сред колегите си от „Слатина” с прякора Коста Пирато, не беше самоковец. Като младеж е дошъл в Самоков по разпределение на текстилното училище в Сливен и целият му трудов живот мина в това текстилно предприятие, където стана по-самоковец от много нашенци. Работеше отначало като секционен майстор, а по-късно като проф-председател и началник „Охрана на труда”. Изключителното му чувство за хумор го правеше приятен и желан събеседник за всяка компания.
Веднъж, като обикалял из тъкачния цех, чул, че един от майсторите се оплаква на колегите от сина си.
– Нямате си на представа какъв е любовникар и развратник, синът ми всеки ден с ново гадже, вкъщи се не прибира…
– Крушата не пада по-далече от корена – мъдро се произнесъл Коста Пирато.
– Прав си, точно така е – гордо си признал оплакващият се. – и аз навремето бях същият.
Пирато го изгледал:
– Мълчи, бе, нямах предвид тебе, става въпрос за майка му…
„Слатина” беше едно от първите предпрития, което се захвана с изграждане на жилища за собствените си работници. При разпределяне на апартаментите от големия блок на фабриката в квартал „Възраждане” определените за най-горния етаж започнаха масово да възразяват: „Кой ще се качва толко, не ги искаме тези апартаменти…”
Тогава директорът Кольо Сираков възложи на Коста Димитров:
– Пират, ти си и сладкодумен и умееш да лъжеш, нали затова те направихме проф-председател, измисли нещо да умириш недоволните…
Димитров събира разпределените за последния етаж и започва агитацията:
– Вие излязохте най-големите късметлии, всички ви завиждат за това, че ще ви върви по-малко кабел за телевизионните антени!…
По това време още нямаше кабелна телевизия и покривите бяха с десетки набучени телевизионни антени, по всички стени на блоковете се вееха кабелите, с които през прозорците се достигаше до телевизорите.
из “Самоковски истории”
