Извънредната ситуация в страната доведе до предсрочни избори. Ще кажете – ние излязохме срещу цената на тока, а правителството, ни в клин, ни в ръкав, си тръгна.
Народът почувства властта в ръцете си – но това определено не е добър знак за нито едни управляващи. Причината е повече от прозаична – улицата не е съд.
Ситуацията е такава, че в продължение на малко повече от месец ще гледаме сериала „Голямото надлъгване“, в който главните герои ще въвличат народа в изцяло чужди битки. Накъде се измести центърът – монополите утихнаха, нито един лиценз не се отне и в крайна сметка стана така, че се правеше калпав пиар на издихания и изпарения. Хората си платиха нереалните сметки разсрочено, без да има кой да ги защити, да застане зад гърба им, а сега същите тези „държавници“ дават заявка за следващо управление!
Думата протест стана знаме на излезлия на улицата народ. Представителна извадка на всеки несъгласен със ситуацията, в която живее българин. Или поне такава беше идеята… Макар и там да се усети разцепление – и някои да имаха желание да „яхнат” протеста за сметка на своя лична облага.
Измършавял и гладен народът не ги иска, те пак се бутат – буквално. Исканията за мажоритарен вот никога няма да бъдат изпълнени – и по листите ще продължаваме да гледаме хора, които са превърнали парламента в постоянен източник на доходи от самото начало на прехода. „Разчистването“ изобщо няма да се окаже безболезнен процес, защото както виждате, вътрешнопартийните вражди – против всякаква логика, се правят обществено достояние.
Всички ще работят сега за социална България – по-високи доходи, швейцарското правило за пенсиите, нови работни места, здравеопазване, образование – сектори, които традиционно се „пълнят“ с гръмки намерения, а накрая излизат най-остъргани.
И пак нови обещания и нови напразни надежди на нова дата – 12 май.
Към която и партийно позната сила да посегнем, излиза нещо нечисто. Което ни замисля дали системата е изгнила или тия кандидатки са… прецедент. Шансът новите кадри да се издънват като старите е голям, особено ако слушат своите „наставници“.
Преди време се размятаха постни пици напред назад, а и едните, и другите, и третите похарчиха сума ти пари за командировки, за служебни коли, за представителни разходи и т.н. А народът не иска да кара на пицата на Дянков, който бързо-бързо се превърна в най-мразения човек в малката ни държава. Той имал идеи, учил и работил в чужбина, но тук не са приложими „купечки” формули, не се получва при този балкански вироглав въздух.
Да не говорим, че за нас е смелост и лукс да мечтаем да караме по читави пътища, да са ни пълни хладилниците и да не се стискаме като полудели само и само да изкараме месеца. Лигавщина е да си купуваш всеки сезон обувки и дрехи, а караш с едни и същи пет години подред, примерно. Превземка е да искаш да отидеш на почивка като белите хора – вместо това гледаме чужденците по курортите и ги псуваме. Заради ниския си стандарт реално няма как да бъдем друг тип хора и камбанарията на всички е еднакво висока, ние пречупваме света през собствените си акробатики за оцеляване. Гледаме турски сериали и цъкаме с език. Живеем с наложеното ни европейско съзнание, но по нищо не личи че сме такива, постоянно се намираме в дъното на всяка една статистика и стискаме палци да не изпаднем от нея. Бедни сме и все повече обедняваме. Погледът ни все повече е зареян навън, търсим начини за оцеляване, не за съществуване. Жалко, много жалко!
Започваме да се чувстваме като в една нелепа шизофренична ситуация, когато гледаме и слушаме ожесточени дебати по телевизионните студиа. Кой крив, кой прав въобще не става ясно.
