За тъгите на една майка, останала в родината си, далече от децата си. За майчиния поглед, който в никакъв случай не е наивен, а истински. За Америка, търгуваща и купуваща кадри и потенциал. Това са едни от основните линии, пресичащи се в книгата „Америко, Америко!” на Дарина Герова. Авторката, със самоковски корен, е пределно искрена, сама споделя: „Това, което видях в Америка, това и описах – нито само хубавото, нито само лошото”. За вечните граници и онази глобализация, която има свойството да претопява ценности, но не е способна да трансформира нагласите на онези, които са вдишали от „вироглавия балкански въздух”. Писателката говори за корените, за родовата памет, но същевременно с това стои малко далеч от идеалистичната идея за връщане назад. Нейното желание е да се пази споменът и дори в един миг всички да напусната страната, тя ще остане за да загаси осветлението.
Авторката разказва една различна реалност, за една Америка, която остава у нея чувството за постоянна обърканост. Обръща се към страната с „Америко”, което няма точен превод и е изключително характерно за самоковския говор. Тук отново протича линията за корена и идентичността, за българката/ самоковка, попаднала в земята на другостта, на чуждото – на онова, което е откраднало нейните най-близки хора, примамило ги е. Книга, адресирана до всички, които по някакъв начин изживяват драмата на емигрантството – независимо от коя страна на границата се намират. Написана без упрек, но и без спестяване на кусурите на чуждото.
Авторката Дарина Герова има издадени общо 11 книги, като по една от тях е направена и екранизация – „Ева на третия етаж”. Самата писателка определя книгата си „Грешни сме, Господи” като най-доброто от нея. Но „Америко, Америко!”, може би е естественото продължение на „Грешни сме, Господи” заради паратекстуалната връзка между минало и настояще. Като погледът към настоящето е един вид провидение и съпоставка… и една голяма въздишка. Това е именно въздишката на майката, която в никакъв случай не е глобална, защото основната мисия на майките е да провалят глобализма и да се интересуват истински само от благополучието на децата си… макар и те да са на стотици километри разстояние, но непременно дишащи в едно и също време.
