Днес ви срещаме с още един представител на предприемчивите самоковци, дръзнали да се занимават със собствен бизнес. Емил Киров взема съдбовното решение още като студент в Техническия университет – Габрово, през далечната 1992 г.
„Имах регистрирана фирма за платове. В годините след демокрацията не беше лесно и просъществува за кратко. Бях принуден да затворя” – разказа ни той. През 1996 г. завършва образованието си, дипломира се като магистър по специалността „Хидро и пневмотехника” и започва работа в „Регистрационна техника” АД. „Ако бяхме нормална държава, в която се ценят младите специалисти можех още да работя там” – констатира със съжаление нашият събеседник. „Фирмата беше затворена и от 1999 г. започнах да се занимавам с дограма” – продължава разказа си Киров. В началото изработват единствено алуминиева дограма. На по–следващ етап с помощта на потребителски кредит успяват да закупят машини за PVC. „Опитахме се да правим семеен бизнес. Съпругата ми също се включи да помага. Създадохме „Киров ” ООД – споделя предприемачът. Това се оказва доста сериозно предизвикателство, докато се разработи фирмата и докато се намерят клиенти. В последствие пазарите постепенно се разрастват и развиват като причината за това е лоялното отношение към клиентите.
„Старая се да подсигуря пълно оборудване за едно такова производство, като се стремя да бъда лоялен към клиентите и колегите си” – споделя Емил Киров. Признава, че с течение на годините се опитва да избягва и да не повтаря грешките, които е правил в началото. „На този етап оцеляваме, но не можем да мислим за разширяване на производството”. Освен дограма изработват мебели от ламинирани плоскости като съпътстваща дейност. Те се предлагат в готов вид, но също така могат да бъдат изработени по индивидуален проект в зависимост от желанието на клиента. Изготвя се идеен проект на компютър 3D визуализация и се предоставя за одобрение от страна на поръчителите. Дейността е съсредоточена върху територията на цялата страна. Интерес предизвиква отговорът на въпроса какви са предимствата на малкия град за развитието на собствен бизнес, в сравнение с големите индустриални центрове.
Според думите на нашия събеседник единственото преимущество са по-ниските наеми на помещенията. Други предимства няма. Мисленето на българина „пари за черни дни” не води до добри резултати за икономиката като цяло. Пазарът е доста свит и ограничен. Необходима е държавна политика за съживяване на дребния и среден бизнес. Спомени от далечното минало остават работещите големи предприятия в Самоков, които са били едни от водещите на Балканския полуостров. Към днешна дата спасителен изход за малките и средни фирми се явяват проектите с външно финансиране. Доколко е оправдано да се разчита на тях? „Ние се опитахме да кандидатстваме по Европейски програми. Оказа се, че трябва да платим за консултанти” – не скрива разочарованието си Емил Киров.
