Когато сядаме на масата да се храним, често възприемаме храната като даденост и необходимост. Когато отидем на ресторант, няма как да не ни направи впечатление начинът на поднасяне на ястията и дали са естетически издържани. Често обаче не си даваме сметка, че направеното от готвача в дадено заведение изисква въображение и способност. Само си представете шишарки, хризантеми, маргаритки, рози, птици от плодове и зеленчуци. Как ви звучи? Това изкуство да преобразяваш на пръв поглед обичайните неща в необичайни, да ги вадиш от контекста им и да ги превръщаш в цели композиции и букети, се нарича карвинг. Като интересното е, че спрямо сезона букетите могат да бъдат в различна разновидност.
Всъщност историята на карвинга или по-точно началото му е поставено в Тайланд преди повече от шест столетия. Легендата разказва, че тогава се организирал Кралски фестивал на всяко последно за годината пълнолуние, на който имало обичай да се пускат фенери по реката. На фестивала през 1364г., неговата организаторка Нанг Напомас използвала издълбани в различни форми плодове и зеленуци, за да украси своя фенер. Носейки се по водата, той приличал на огромна водна лилия с птици и други животни около нея. Когато крал Фра Руанг видял нейното произведение, решил да го превърне в изкуство, което трябвало да бъде изучавано от всички по-знатни дами в двореца. Така карвингът се заражда в Тайланд, а по-късно става традиционно изкуство в Китай и Япония. Отначало карвинг майсторите са предавали своите знания по наследство и до неотдавна технологията се пазела в дълбока тайна. Днес изкуството е пренесено и в Европа и придобива все по-голяма популярност. Този особен поглед над храната намира свои последователи и у нас.
Привлечен от идеята да прави храната красива за всички сетива, Станислав Тенев започва да се интересува от технологията и да търси начини да се научи. Той е от Хасково, но както обикновено става, любовта е тази, която променя коренно посоката на живот. Именно тя го довежда в Самоков. Завършил е предпечатна подготовка, работил е в няколко вестника, занимавал се е с реклама. Всичко това е в сферата на изкуството, ето защо съвсем логично продължение на интересите му в областта на творческите занимания го отвеждат към карвинга. Използвайки изцяло потенциала на интернет и неговата достъпност, Станислав Тенев търси уроци там. Намира такива и започва да се опитва сам да декорира и изрязва плодове и зеленчуци. Оказва се обаче, че нещата, които излизат изпод ръцете му се различават от това, което той вижда. Това го провокира да търси още варианти и да се запише някъде на подобни курсове. Така открива Веселина Славчева. Име, познато в областта. „Тя е учила в Тайланд, откъдето произлиза карвинг традицията. Може да се каже, че тя е черпила от извора и го предава от първо лице на желаещите да се занимават с това. После ходих на курсове в Пловдив при Ваня Грозданова. От голямо значение е майстор да ти покаже пътя на технологията и движението на ръката. Важни са, разбира се, и инструментите, те са си специално за тази работа. Аз в началото тръгнах с обикновен нож и няма как да ми се получат добре нещата”, споделя Слави Тенев.
Той обяснява карвинга като гравиране на плодове и зеленчуци, а значението идва от английски език и се превежда като изрязване, издълбаване. За да се получат красиво оформени фигури, е необходимо ножовете да са добре наточени. Най-напред тази технология на красивата храна е тръгнала от готвачите и тяхното желание да разнообразят блок масите и чиниите с нещо по-интересно и примамливо за гостите си.
Тиква, китайско зеле, репички, тиквички, чушки, моркови, диня, пъпеш могат да бъдат променени в съвършено различни форми. „Карвинг на плодове и зеленчуци, е когато се правят букети с имитация на цветя. А 3D карвинг, когато се изрязват и скулптурират тиква, диня, пъпеш. Да се виждат всички страни, това е т.нар висш пилотаж и отнема повече време. Катo целта е възможно повече да се отдалечи направеното от първообраза му, например да станат рози от репички, лале от чушка, шишарка от морков. На мен лично тиквата ми е любима, защото от нея могат да се направят лица, горски духове, но съответно отнема и повече време като работа и прецизност”, казва Слави Тенев.
Тези красиви произведения на изкуството и на сръчната ръка на майстора имат кратък живот – между 1-2 дни. Съхранението им трябва да бъде в хладилници и в съдове с вода и лимон. „За семейни празници изработвам композиции от няколко неща. Трябва да се прави постоянно, за да не се губи тренинга на ръката, защото това е специфичен занаят”, споделя Тенев.
От 2-3 години интересът към карвинга се завишава, а създадената Карвинг асоциация в България потвърждава казаното. Тя е част от Асоциацията на българските готвачи. „Това е една прекрасна и интересна
технология, която увлича. В момента от Асоциацията се борят да бъде утвърдена като професия. Изключително е подходящо за туристически райони като вашия. В Полша, Чехия, Русия и Турция вече има традиции в областта. Знам, че съществува и леден карвинг – от парче лед се прави скулптура”, обобщава Слави Тенев.
Може би е необходимо още малко време да мине, за да може българинът да възприеме храната не само за ядене, а и като красив начин за нейното поднасяне. Карвингът определено е нещо ново и модерно. Той всъщност е игра на въображението на твореца. Представлява интересно разбиране за храната – радост за окото, наслада за душата. Както казваме, за да се получи добре едно ястие е необходимо да има и капка любов, а ако е поднесено и красиво – то става два пъти по-предпочитано.
