Освен уникално културно богатство и красива природа, с които (все още) може да се похвали, градът ни не изпитва и липса на развитие в сферата на спорта. Дори напротив – от Самоков са излезли много талантливи представители на клубове по ски, баскетбол, аеробика и много други, сред които различните видове бойни изкуства. Следващите редове са посветени на едно от тях, което като че ли все още остава на заден план и е до голяма степен непознато за по-голямата част от самоковци – карате киокушин.
Вероятно наименованието по-горе вече е предизвикало определени асоциации у повечето от вас, драги читатели. За съжаление ще се наложи да изтрия образите на впечатляващи сцени от известни холивудски продукции, които в момента може би завладяват съзнанието ви, и да се опитам с няколко думи да разкрия поне част от истинската страна на спорта.
Нека започнем с малко история. Изразът „пътят на празната ръка”(от японското „кара – те – до”) бива оправдан от целта и времето на създаване на изкуството. То започва съществуването си през VIII в. на остров Окинава – дни, в които носенето на оръжие от простолюдието е било забранено и немалко хора с престъпни мисли са се възползвали от това. На обикновения човек, изправен пред въоръжен нападател, не е оставала друга възможност освен да се защитава с голи ръце. За да спасят живота на притежателя си обаче е било необходимо те да убият с един единствен удар. От тези древни времена до днес са извоювали мястото си няколко стила карате, сред които Киокушин. Негов създател е Сосай (Велик майстор) Масутацу Ояма, който обединява в едно най-ефективните техники от различните бойни спортове, превръщайки киокушин в най-тежкия стил. Доказателство за това са победите на Ояма над майстори на всички останали видове бойни изкуства. Нарастващата му сила помага за разпространението на Киокупин карате и го превръща в масов спорт, като в началото на 90-те години на миналия век трениращите по цял свят наброяват повече от 12 000 000 души.
Фактологията обаче далеч не е най-важна. Както вече споменах, целта ми е да внеса малко светлина около представите за този спорт, тъй като малко хора го познават, а още по-малко са вникнали в същността му. Това е разбираемо, като имаме предвид засилената комерсиализация, завладяла не отскоро и каратето. Неговият облик бива изкривяван все повече от високобюджетни екшън филми, изобилстващи от сцени, в които онеправданият повелител на бойните изкуства, очевидно неподвластен на физичните закони, поразява коварния злодей. След подобна вълнуваща продукция, в която са се вихрили знаменитости от ранга на мистър Ван Дам, стотици развълнувани тийнейджъри (основната група почитатели на този жанр) плъзват из улиците в търсене на безсмислена себеизява. Други пък още на следващия ден хукват към близкия карате клуб, като очакват с влизането си да се преобразят в любимия телевизионен герой. Това, на което се натъкват в залата, е много по-различно. Отвъд ефектните техники се крият дългогодишни изтощителни тренировки, целящи да възпитат не просто физическа издръжливост и бойни умения, но най-вече личностни характеристики и морални ценности – уважение, търпение, дисциплина. Именно в закаляването на духа и тялото се състои същността на карате – философия, отдалечена от блясъка на прожекторите и насочена към достигането на „киокушин” – абсолютната истина.
Със сигурност вече се питате какво общо има това многословно начало с родното ни градче. Е, общо има и то се нарича „Сатори”. Единственият лицензиран карате клуб в Самоков, с председател Румен Санкийски (сенсей I дан), вече почти четири години защитава мястото на киокушин сред безспорно набралите голяма популярност бокс и борба. Макар че трудности не липсват, а средства се набавят единствено благодарение на минималния бюджет, отделян от Българската карате киокушин федерация, клубът прави града ни съпричастен в развитието на бойното изкуство в България. Въпреки че все още е до голяма степен непознат, КК „Сатори” не страда от липса на интерес. Доказателство за това е немалкият брой регистрирани членове на клуба, които сами по себе си са малка част от онези, изпробвали през годините своите умения. Тренировките, безплатни в цялата страна, дават възможност на всеки желаещ да стане част от отбора и сам да прецени дали това е неговият спорт. Разбира се, задържалите се не са много. Това се дължи най-вече на разминаването между представи и реалност, което се състои в осъзнаването, че до овладяването на изкуството се стига само по дългия път на много труд, силна воля и постоянство, на които не всеки е способен.
Доказалите се обаче и до днес продължават да се развиват. Някои от тях представляват клуба в различни категории на състезания в цялата страна, от които често се завръщат с отличия. КК „Сатори” участва активно във всички мероприятия, организирани от БККФ, сред които семинари и срещи между сенсеи и семпаи (различните наименования на треньорите по карате в зависимост от степента (кю), която притежават). Всяка година самоковските каратисти посещават и едноседмичен Международен летен лагер, провеждан в к-с Камчия, в който имат възможността да се срещнат и обменят опит с трениращи не само в родни, но и в чуждестранни клубове по карате. От няколко години насам на лагера присъства и делегация от Япония, включваща самия председател на Световната федерация по Киокушин-кан карате – Хатсуо Рояма, който е пряк ученик в школата на Масутацу Ояма. Изключение беше направено единствено на тазгодишния лагер, тъй като дните, в които той се проведе ( 8-14 юли), съвпаднаха с първото Световно първенство по Шинкен шобу ( бой, включващ удари с ръце в главата). Всички разходи за лагера се поемат от спонсора на БККФ ЗАД Армеец, като от трениращите се изисква единствено да дадат най-доброто от себе си. През 2012 г. освен знания седмицата усилени тренировки донесе на клуб „Сатори„ нов повод за гордост – на изпита за повишаване на степен бяха заслужени и зелени колани (степен 4 – то кю). Всеки от притежателите им, при определени условия, може да се нарече Смпай и да изпълнява тази ръководна длъжност.
По всичко личи, че когато има потенциал и желание за развитие, нищо не може да попречи на прогреса. Освен за киокушин карате в национален мащаб обаче клубът е от немалка полза за града като цяло. Вече няколко пъти подчертах част от качествата, които бойното изкуство възпитава у трениращите. В Самоков безспорно има почва за подобен тип спорт, нещо повече – той е необходим, за да изгради ключови личностни характеристики още от ранна възраст. Неслучайно каратето е дисциплина, изучавана в Националната спортна академия, и е на път да стане задължителна дисциплина дори в средните училища. То може да повлияе единствено в положителна посока, тъй като заедно с бойни умения учи на себевладеене и избягване на безпричинни прояви на агресия.
Поради тази и много други причини би било изключително полезно в нашия, както в останалите градове, киокушин карате да заеме своето място в живота най-вече на подрастващите и да стане част от превръщането им в завършени качествени хора. Не са от значение нито възрастта, нито полът, а единствено волята.Всяка сила може да бъде възпитавана, но не и тази на духа.
