Самоков е град с богато историческо минало. Вековете са успели да запазят част от наследството, което десетки поколения са оставили след себе си. Свидетелство за промените, настъпили през различните периоди на развитие на града, е разнообразната архитектура. Богатството й се изразява в стила на къщите, строени през Възраждането, в чиито дърворезба и стенописи прозират красотата на родната природа и стремежът към свобода. За съжаление, днес голяма част от тези културни паметници са се превърнали в купчина руини. Причината за тази разруха се корени дълбоко в миналото, но най-вече тя е продукт на съвременния сблъсък между моралното право и закона.
В периода 1970–1980г. като паметници на културата с архитектурно и художествено значение са регистрирани над 150 къщи. Този статут обаче губи своето значение след смъртта на първоначалните собственици. Водят се дела, някои от постройките са продадени, други занемарени, за трети все още не е установено чия собственост са. Въпреки всичко, дори и да има желание от страна на притежателите да съхранят частица от миналото, това не би могло да се осъществи без необходимите средства. По закон те са задължени да възстановят първоначалния облик на къщите, а една реставрация, както знаем, струва много пари.
Заинтересованост не липсва от страна на Общината и Историческия музей, които проявяват желание за съдействие, но дори и те остават безсилни пред закона. Въпреки културното си значение, тези сгради са частна собственост и нито една институция няма право да извършва какъвто и да е вид ремонтна дейност в границите на имотите. Голяма пречка се оказват и дългите процедури, предшестващи реставрирането – необходимо е кандидатстване по проекти, набиране на средства и одобрение от НИПК (днес НИОНКЦ).
Доказателство за огромното влияние на всички тези фактори е малкият брой реставрирани и поддържани възрожденски къщи в града, сред които Есовата, Мадаровата, Кокошковата, Манушевата и Сарафската (последната е единствената със статут на музей). За разлика от тях здания като Хаджипеновата, Образописовата, Бутиловата, Мандовата и други къщи са в окаяно състояние. Ако не бъдат взети навременни мерки, те ще последват съдбата на вече изчезналите – Бельова, Хаджилалова и Дренска.
През 1910 г. еврейската къща, намираща се тогава на ул. „Михаил Дашин” №36 е купена от Сотир Дренски, с чието име е известна и до днес. Тя е впечатлявала с масивност, изключителна композиция и богат интериор. Шейсет години по-късно, през 1971 г., сградата е обявена за архитектурен паметник. Повратен момент в историята на къщата обаче се оказва изселването на последния й обитател – Катя Дренска. Тя е убедена да напусне дома си под предлог, че той ще бъде реставриран. Оттогава различни институции дават напразни обещания за финансиране, а междувременно къщата бива напълно ограбена и започва да се руши. През 1994 г. собствениците сами намират инвеститор, но този път проблем се оказва нерегулираният парцел. По-късно в неговите граници попада лятната градина на съседното заведение, след което квадратурата на всяка новоиздадена скица става все по-малка. Въпреки многобройните жалби от страна на наследниците, не са намерени доказателства за незаконен строеж. Тези абсурди довеждат до окончателното рухване на над 150-годишната постройка. Изграждането на нейно копие е единственият начин да се възроди красотата, от която днес са останали само отломки, обрасли в трева.
Интересна е историята и на Близневата къща. Освен че е известна като една от сградите, в които се е укривал Васил Левски, за нея съществува и друго предание. Според него през годините на османско иго там е имало минерален извор. За да попречат на поробителя да оскверни чистотата на водите му, хората събрали големи количества памук и вълна, с които запушили извора. Новото му местоположение остава неопределено и до днес.
Независимо от културната й стойност през 2012 г. къщата се намира в полуразрушено състояние. Все още неизясненият въпрос за собствеността е пречка пред вземането на каквито и да е мерки за съхраняването на този архитектурен паметник, запазил в себе си късче от историята.
Макар трудностите да са много, довеждането на подобна кауза до край не е невъзможно. Пример за това е Мадаровата къща, чийто първоначален облик неотдавна беше възстановен.
