В миналия брой повдигнахме наболелия за града ни въпрос за състоянието на възрожденските къщи. След като ви разказахме за съдбата на вече изчезналата Дренска къща и тази на полуразрушената Близнева, ще проследим историята на Мадаровата къща. Тя е една от малкото реставрирани постройки, които носят духа на миналото време.
Къщата е строена малко след освобождението и носи името на собственика си, който спечелил от лотарията и с парите започнал строителството. За съжаление починал преди да я довърши. Това направила дъщеря му с финансова помощ от Общината. Смята се, че поради тази причина жената дарила сградата на институцията. Всички документи от този период са изгубени, а заедно с тях и дирите на наследниците. Знае се само, че последните обитатели на къщата са били Цветанка и Елена Мадарови. Когато тя остава празна, започва да се руши и за кратко се превръща в дом на роми. Започва борба за права над сградата между НИОНКЦ и Общината. Впоследствие НИПК се заема с реставрацията, но тя не е довършена поради недостиг на средства. Такава е направена през 2005 г. Две години по-късно, от 6 май 2007 г., Мадаровата къща започва да функционира като ресторант, чийто собственик и до днес е Светлана Атанасова. Автентичният вид на заведението допълва приятната атмосфера и гарантира на посетителите едно незабравимо прекарване.
Независимо от всички пречки, когато има желание, се намира и начин. Жалко е само, че останалата част от наследството на Самоков продължава да намалява. Но вината за това не бива да пада само върху институциите или собствениците. Въпреки че те са пряко отговорни, липсата на гражданска позиция също оказва своето влияние. Малко хора са способни да усетят присъствието на духовете от миналото, когато посещават или просто минават покрай възрожденските къщи. Стенописите, дърворезбата и орнаментите в някои от тях са запечатали звука от стъпките на своите обитатели и силата на техните емоции.
Все още не е твърде късно да си върнем изгубеното. Все още можем да придадем блясък на старинните сгради така, както някога е вдъхвал живот майсторът, посягащ с четка в ръка към стените на бъдещия си завет.
