Още от стари времена след приключване на селскостопанската работа, всяко село прави събор. В Гуцал, преди драстичното намаляване на населението, той се е провеждал на Спасовден. Пременени като за празник, хора и от съседните села – Радуил, Очуша, Марица, Шипочане отивали пеша към Оброчището, където е изграден параклисът „Възнесение Господне”.
И до днес там има каменен кръст. Предание гласи, че там има заровено имане. За да опазят златото си от набезите на турците, хората го заровили на това място. Но нищо не се знае със сигурност, защото никой не смее да го потърси. Подобни опити за оскверняване на такива свети места винаги са завършвали трагично. Гуцалци още помнят случая с кръста, който се е намирал на мястото на Младежкия дом. Преди да започне строежът на сградата, двама мъже от селото изкопали кръста и го поставили в близката градинка. Впоследствие и двамата били сполетени от жестока смърт. Това още повече увеличило страха от проклятието. Ето защо хората отказват да извадят и кръста от Оброчището, намиращо се по пътя за Самоков.
Строежът на параклиса „Възнесение Господне” бил замислен отдавна поради светостта на мястото. Проектът е изготвен и осъществен с помощта на хора от столицата и селото. Гуцалци са доволни от крайния резултат. Сега всеки, който има желание, може да запали свещ в храма или да си почине под сянката на вековния дъб, свидетел на паденията и възходите на селото.
Мария Галчева
