Култура
История за призрачните села – Село Яребковица – позабравено, но с живец
Ако днес тръгнем из града и зададем на по-младите жители въпроса „Къде се намира и какво знаят за село Яребковица”, отговорите може би ще бъдат най-разнообразни и интересни, но не и правилни. За повечето от тях селата на територията на Община Самоков са не повече от 24. Целта на този материал е да покаже, че на територията на Община Самоков има позабравени, но прекрасни кътчета, където хората не ходят всеки ден, но си заслужава човек да се разходи и да се върне десетилетия назад във времето. А това време хората свързватглавно със спокойствие, нормален и незабързан начин на живот, с ръчната обработка на земята, когато ако не си произведеш и осигуриш прехраната сам, зимата ще е много тежка и негостоприемна, време на задружна работа, когато ако някой тръгне да строи къща, плевня или обор за стоката, цялото село помага за това, кой с каквото може, време когато в село Яребковица, Община Самоков, са живеели над 350 жители.
В наши дни за съжаление картината е съвсем друга и променена. Тръгвайки натам, ние не знаехме много повече от средностатистическия млад самоковец. Маршрутите бяха няколко, всичките напълно непознати за нас и когато най-накрая стигнахме селото, за което няма указателни табели, пред нас се откриха сгушените къщурки в буковите горички, останахме наистина приятно изненадани. В това забравено от Бога място, където думата асфалт и ток не съществуват, се оказа, че има живот, че въпреки отдалечеността от града, там все още живеят хора, свикнали със суровите условия на гората и планината. Именно за тях, за техния начин на живот и проблеми ще ви разкажем в следващите няколко реда, посветени на „мъртвите” и забравени села от територията на Община Самоков.
Историята
Според легендите селото съществува още от турско време. Първоначално се е намирало в ниското, между двата хълма в местността „селището”, при „Студената вода”. Там се намира и старото гробище. При един турски набег голяма част от населението е изклана, друга е затворена в черквата и подпалена, а останалата е пръсната из близките възвишения и създава впоследствие отделни махали. Пак според легендата в селото живеели и турци, като първия убит по времето на набега е бил Колюш Ага, който се е опитал да защити хората от селото. На негово име е кръстен един връх в близост до връх Дебелец, който първоначално се е казвал Колюшо, а в наши дни е известен като Околюшо. Най-голяма в с. Яребковица е Конакчийска махала. За нейн основател се счита дядо Андро. Тя е централна, с най-много жители. Именно в нея е и училището (сградата на което и запазена до днес), в което са учели всичките деца от района. Впоследствие махалите стават седем – Конакчийска, Терзиева, Будинова, Андрова, Кацарова, Шунина, Славкова, пръснати из полите на Верила на по-малко или по-голямо разстояние една от друга. Интересно като факт е, че след турския набег една част от жителите на Яребковица се заселват близо до Велико Търново и основават град Дебелец. Според Христо Семерджиев през 1900 г. в Яребковица има 36 къщи с 231 души, през 1910 г. – 277 души, през 1920 г. – 293 души, а през 1926 г. – 368 души. Най-много население – 537 жители е имало през 1946 г. Последният кмет на с. Яребковица е бил Васил Конакчийски, който е бил на този пост до 1992 г.
В наши дни
До село Яребковица се стига по няколко начина: има път през Крайници, Клисура, Дрен, местността Бончук. Също така има път и от село Ярлово, както и от едно отклонение от главния път за Дупница, срещу Сапарева баня. До там може да се стигне единствено с високопроходим автомобил за около 30 мин. Каменист, тесен, планински път и природа, накъдето и да се обърнеш. Спокойствие и никакъв признак, че тук, някъде в близост има живот. Място, което в наши дни не фигурира на картата. Следвайки забравените следи от път, трудно може да си представи човек, че има хора, които ежедневно се придвижват по него, а да не говорим как това се случва в зимни условия. Първото нещо, което забелязваме, влизайки в селото е църквата и гробищата вдясно от пътя. Църквата носи името „Възнесение Господне” и на пръв поглед личи, че е добре поддържана. Построена е през 2006 г. на мястото на стара църква. До селото освен, че няма хубав път, в него няма и ток. Природата е дива и красива. Вековни дървета са сплели клони над черните пътища между махалите. Отвсякъде блика изворна вода. Голяма част от къщите са запустели, но има и такива, в които личи, че живеят хора. Някога в селото е имало магазин и училище, но вече няма. Тишината, която ни посреща и липсата на живот обаче се оказват измамни.
Хората в Яребковица
Желанието ни да се натъкнем на някой местен, с когото да поговорим ни срещна с Радой Конакчийски, потомък на дядо Андро, който ни разказа и показа много интересни истории и гледки. Срещнахме и баба Агница, която живее тук постоянно, заедно с брат си. Тя е на 87 години и е прекарала тук изминалата тежка зима. След като ни посрещна в дома си и ни почерпи кафе, Радой ни разказа, че е роден в селото и допълни: „Учил съм тук до трето отделение, после със семейството ми се преместихме да живеем в София. Спомням си, че преди години в къща са живеели средно по десет души, само Конакчийска махала наброяваше 150 жители. Сега сме едва шест човека, като от тях само двама живеят тук постоянно (баба Агница и брат й), а другите идваме началото на пролетта и си тръгваме през ноември. Има и такива обаче, които идват през лятото за почивните дни. Те не са много, но придават живот на селото. Тази година на 3 август имаше събор на Будинова махала”. След това научаваме, че изселването на района започва още след 1945 г. Главната причина за това е липсата на препитание за местните. Въпреки че в селото е имало АПК и ТКЗС, към с. Ковачевци, липсата на доходи постепенно обезлюдява с. Яребковица, за да се стигне до там, че в момента тук да живеят постоянно само двама души. Процесът на обезлюдяване на селата, разбира се не се наблюдава само тук и едва ли липсата на препитание е единствената причина за намаляването на жителите му. Факторите са много – лошият и труднопроходим път, липсата на ток, на магазин, на здравна служба и т.н., все „удобства”, без които не може да се живее.
Околността
Природата тук е невероятна. Територията, на която са разположени седемте махали е огромна. Разстоянието от първата до последната махала е над 10 км. Свързани са по между си посредством амортизиран и трудно проходим черен път. По планинските склонове на Верила преобладават предимно букови и борови гори. Всяко възвишение и поляна тук имат интересни и специфични имена, дадени им заради особености в релефа или природата. На път за местността „Каманьете”, откъдето се открива прекрасна гледка към околността и връх Дебелец (на юг е Рила планина, на север Витоша, на изток Самоковското поле, а на запад Дупнишко), се минава през „Китатите буки”, „Биволарнико” и „Новата нива”. Чувството, че преди години по тези склонове са пасли стотици животни, собственост на местни жители, натъжава. Това е поредното доказателство, че българското селско стопанство е отдавна замряло. Тъжно е и това, че климатът тук е особено благоприятен за отглеждането на животни, тъй като през зимата идват топли течения от Струма.
Историята на село Яребковица не се различава много от историите на повечето „призрачни” села в България. В нашата община това не е единственото подобно селище. Такова е и Лисец, което е нашата следваща дестинация и за което в най-скоро време също ще ви разкажем. Напълно изчезнали, поради построяването на язовир Искър са и селата Горди Пасарел, Калково и Шишманово. По данни в началото на 20 век селата, влизащи в територията на община Самоков са около 30. В момента са 24, което говори за едно намаление от около 10-15%.
Факт е, че докато има хора, които държат на своите корени и произход, не са асимилирани напълно от големия град, села като Яребковица ще бъдат до известна степен позабравени, но живи.
One Comment