Култура

История за призрачните села – Село Яребковица – позабравено, но с живец

Ако днес тръгнем из града и зададем на по-младите жители въпроса „Къде се намира и какво знаят за село Яребковица”, отговорите може би ще бъдат най-разнообразни и интересни, но не и правилни. За повечето от тях селата на територията на Община Самоков са не повече от 24. Целта на този материал е да покаже, че на територията на Община Самоков има позабравени, но прекрасни кътчета, където хората не ходят всеки ден, но си заслужава човек да се разходи и да се върне десетилетия назад във времето. А това време хората свързватглавно със спокойствие, нормален и незабързан начин на живот, с ръчната обработка на земята, когато ако не си произведеш и осигуриш прехраната сам, зимата ще е много тежка и негостоприемна, време на задружна работа, когато ако някой тръгне да строи къща, плевня или обор за стоката, цялото село помага за това, кой с каквото може, време когато в село Яребковица, Община Самоков, са живеели над 350 жители.

В наши дни за съжаление картината е съвсем друга и променена. Тръгвайки натам, ние не знаехме много повече от средностатистическия млад самоковец. Маршрутите бяха няколко, всичките напълно непознати за нас и когато най-накрая стигнахме селото, за което няма указателни табели,  пред нас се откриха сгушените къщурки в буковите горички, останахме наистина приятно изненадани. В това забравено от Бога място, където думата асфалт и ток не съществуват, се оказа, че има живот,  че въпреки отдалечеността от града, там все още живеят хора, свикнали със суровите условия на гората и планината. Именно за тях, за техния начин на живот и проблеми ще ви разкажем в следващите няколко реда, посветени на „мъртвите” и забравени села от територията на Община Самоков.

Историята

Според легендите селото съществува още от турско време. Първоначално се е намирало в ниското, между двата хълма в местността „селището”, при „Студената вода”. Там се намира и старото гробище. При един турски набег голяма част от населението е изклана, друга е затворена в черквата и подпалена, а останалата е пръсната из близките възвишения и създава впоследствие отделни махали. Пак според легендата в селото живеели и турци, като първия убит по времето на набега е бил Колюш Ага, който се е опитал да защити хората от селото. На негово име е кръстен един връх в близост до връх Дебелец, който първоначално се е казвал Колюшо, а в наши дни е известен като Околюшо. Най-голяма в с. Яребковица е Конакчийска махала. За  нейн  основател се счита дядо Андро. Тя е централна, с най-много жители. Именно в нея е и училището (сградата на което и запазена до днес), в което са учели всичките деца от района. Впоследствие махалите стават седем – Конакчийска, Терзиева, Будинова, Андрова, Кацарова, Шунина, Славкова, пръснати из полите на Верила на по-малко или по-голямо разстояние една от друга. Интересно като факт е, че след турския набег една част от жителите на Яребковица се заселват близо до Велико Търново и основават град Дебелец. Според Христо Семерджиев през 1900 г. в Яребковица има 36 къщи с 231 души, през 1910 г. – 277 души, през 1920 г. – 293 души, а през 1926 г. – 368 души. Най-много население – 537 жители е имало през 1946 г. Последният кмет на с. Яребковица е бил Васил Конакчийски, който е бил на този пост до 1992 г.

В наши дни

До село Яребковица се стига по няколко начина: има път през Крайници, Клисура, Дрен, местността Бончук. Също така има път и от село Ярлово, както и от едно отклонение от главния път за Дупница, срещу Сапарева баня. До там може да се стигне единствено с високопроходим автомобил за около 30 мин. Каменист, тесен, планински път и природа, накъдето и да се обърнеш. Спокойствие и никакъв признак, че тук, някъде в близост има живот. Място, което в наши дни не фигурира на картата. Следвайки забравените следи от път, трудно може да си представи човек, че има хора, които ежедневно се придвижват по него, а да не говорим как това се случва в зимни условия. Първото нещо, което забелязваме, влизайки в селото е църквата и гробищата вдясно от пътя. Църквата носи името „Възнесение Господне” и на пръв поглед личи, че е добре поддържана. Построена е през 2006 г. на мястото на стара църква. До селото освен, че няма хубав път, в него няма и ток. Природата е дива и красива. Вековни дървета са сплели клони над черните пътища между махалите. Отвсякъде блика изворна вода. Голяма част от къщите са запустели, но има и такива, в които личи, че живеят хора. Някога в селото е имало магазин и училище, но вече няма. Тишината, която ни посреща и липсата на живот обаче се оказват измамни.

Хората в Яребковица

Желанието ни да се натъкнем на някой местен, с когото да поговорим ни срещна с Радой Конакчийски, потомък на дядо Андро, който ни разказа и показа много интересни истории и гледки. Срещнахме и баба Агница, която живее тук постоянно, заедно с брат си. Тя е на 87 години и е прекарала тук изминалата тежка зима. След като ни посрещна в дома си и ни почерпи кафе, Радой ни разказа, че е роден в селото и допълни: „Учил съм тук до трето отделение, после със семейството ми се преместихме да живеем в София. Спомням си, че преди години в къща са живеели средно по десет души, само Конакчийска махала наброяваше 150 жители. Сега сме едва шест човека, като от тях само двама живеят тук постоянно (баба Агница и брат й), а другите идваме началото на пролетта и си тръгваме през ноември. Има и такива обаче, които идват през лятото за почивните дни. Те не са много, но придават живот на селото. Тази година на 3 август имаше събор на Будинова махала”. След това научаваме, че изселването на района започва още след 1945 г. Главната причина за това е липсата на препитание за местните. Въпреки че в селото е имало АПК и ТКЗС, към с. Ковачевци, липсата на доходи постепенно обезлюдява с. Яребковица, за да се стигне до там, че в момента тук да живеят постоянно само двама души. Процесът на обезлюдяване на селата, разбира се не се наблюдава само тук и едва ли липсата на препитание е единствената причина за намаляването на жителите му. Факторите са много – лошият и труднопроходим път, липсата на ток, на магазин, на здравна служба и т.н., все „удобства”, без които не може да се живее.

Околността

Природата тук е невероятна. Територията, на която са разположени седемте махали е огромна. Разстоянието от първата до последната махала е над 10 км. Свързани са по между си посредством амортизиран и трудно проходим черен път. По планинските склонове на Верила преобладават предимно букови и борови гори. Всяко възвишение и поляна тук имат интересни и специфични имена, дадени им заради особености в релефа или природата. На път за местността „Каманьете”, откъдето се открива прекрасна гледка към околността и връх Дебелец (на юг е Рила планина, на север Витоша, на изток Самоковското поле, а на запад Дупнишко), се минава през „Китатите буки”, „Биволарнико” и „Новата нива”. Чувството, че преди години по тези склонове са пасли стотици животни, собственост на местни жители, натъжава. Това е поредното доказателство, че българското селско стопанство е отдавна замряло. Тъжно е и това, че климатът тук е особено благоприятен за отглеждането на животни, тъй като през зимата идват топли течения от Струма.

Историята на село Яребковица не се различава много от историите на повечето „призрачни” села в България. В нашата община това не е единственото подобно селище. Такова е и Лисец, което е нашата следваща дестинация и за което в най-скоро време също ще ви разкажем. Напълно изчезнали, поради построяването на язовир Искър са и селата Горди Пасарел, Калково и Шишманово. По данни в началото на 20 век селата, влизащи в територията на община Самоков са около 30. В момента са 24, което говори за едно намаление от около 10-15%.

Факт е, че докато има хора, които държат на своите корени и произход, не са асимилирани напълно от големия град, села като Яребковица ще бъдат до известна степен позабравени, но живи.

Related Articles

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Close
Close