Самоков

In memoriam

Мария Галчева

На 13 юни загубихме един човек, който целият Самоков познаваше – това е главният редактор и издател на в-к „Седмица“ Николай Спасов.

Не мога да намеря подходящи думи, които да опишат начина, по който се почувствах, когато разбрах. Пиша този текст от първо лице и винаги ще бъде така, защото той ще разкаже за моите първи стъпки в професията, които започнаха именно във вестник „Седмица“ през далечната 2005 година. Спасов, така го наричахме всички, даже и години след това за мен си остана „шефа“.

Беше август и аз търсех работа, в „Седмица“ пък търсеха репортер – така се пресякоха пътищата ни и там започнах да уча занаята. После пък пресечките точки ставаха все повече и повече, а оттам историите все по-горещи.

Никога няма да забравя това време и цялата атмосфера в редакцията. Няма да забравя изпитателния поглед на шефа, докато все още се чудеше има ли хляб в мен изобщо, а Деси /Десислава Стоянова/ полека лека ме вкарваше навътре и ме запознаваше с толкова много хора, чиито имена най-редовно бърках. Същинска емоционална каша и пренастройка за Мария, студентка тогава в III курс.

Знаете ли, той ме научи на това, че успешният журналист може да направи новина дори от две думи, дори и от най-скучната случка, стига да хване лайтмотива и. Че никога в тази професия не можеш да си позволиш лукса да бъдеш спокоен. За да можеш да си актуален, трябва да бъдеш близо до хората, да намираш начин ги чуеш. А за обективността – най-голямото изпитание за всички колеги, нямаше компромис.  Имали сме безброй ситуации и спорове, в които беше безапелационен. Във всеки един смисъл на тази дума.

Постоянните му думи за темите на броя не ми даваха мира. Винаги исках да успея да хвана това, което да разтърси и да предизвика реакция. Често му звъняха от властта, недоволни, че казваме истината в очите им без да ни пука. Това е смелостта, която ми вдъхна и която ползвам в работата си в „Самоков 365“ всеки ден.

Благодарение на вестник „Седмица“, на Николай Спасов и на прекрасните си колеги, с които работехме заедно,  Самоков имаше наистина една опозиционна медия, която успяваше да променя нещата.

Много трудно ми е да напиша този спомен, не ми се иска да звучи като клише. Не искам да звучи и като сбогуване.

Казано просто – шансът в моя живот да започна да се занимавам с журналистика се казваше Николай Спасов. За което ще бъда признателна винаги.

Шефе, където и да си сега, продължи да бъдеш толкова непримирим, да се шегуваш и да разсмиваш! Най-трудното беше да ми повярваш тогава, но мисля, че не съм те изложила.

Благодаря ти за всичко!

Related Articles

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Close
Close