Злободневно

In memoriam…

  Последните вандалски прояви в гробищен парк „Ридо” са от миналата седмица. Около 14 часа на 10-ти февруари е получен сигнал на тел.112 за извършена кражба. Гражданин съобщил, че група от жени и деца къртят оградите на гробовете и ги товарят на каруца. Незабавно на място бил насочен полицейски екип, който засякъл извършителите на злодеянието само на метри от гробищния парк с каруца, пълна догоре с метални перила от огради. Инкриминираните вещи са иззети, а в полицейския арест за задържани шестима души, сред които  трима непълнолетни. Всички задържани лица – Н.Р.И., Р.А.С., Е.М.Б., К.Ф.А, М.Е.В. и С.Е.В. живеят на ул.”Здравец”. По случая е образувано досъдебно производство.

  От този репортаж ще заболи. И няма как да не боли, когато започваме да говорим за близки наши хора в минало време. Може и да ядоса някого – но това няма никакво значение, защото сега ще ви разказа една история за Тихия град, единият от двата. Този, наричан гробищен парк „Ридо”.
  Тишината там се нарушава от граченето на гаргите, от воплите на гладните животинки и …. от звука на флекс и на ножовка. Уреди, с които се крадат абсолютно безобразно огражденията на гробовете. Малко са гробовете, които да не са  поругавани по този начин.
За вандализма по гробищата се знае, но се мълчи отдавна. Само че поредицата оплаквания ни провокира да повдигнем отново завесата на мълчанието.  От ритуалните терени са изкъртени металните оградки и всичко наоколо е изпотъпкано. Съсипията се оправя, но болката не. Вандалите оставят след себе си ужасна картина, от която на клетите родственици буквално им причернява.
  Ще кажете сигурно, ние не можем да опазим живите, та какво да кажем за мъртвите? Извън пунктуалната любезност на оправданията, не очаквайте повече..
  Да се върнем на темата – изрязаните части от оградите няма да се възстановят, но поне нека се запази това, което е останало.  Оградата на гробищния е толкова висока, че може да се прескочи без никакви затруднения. От полицията също съветват хората да подават жалби, когато установят липси. Единственото, което се случва е да се заведе дело срещу неизвестен извършител и от районното да потърсят частите в някой пункт за събиране на метали.
  Кметът Владимир Георгиев коментира, че мерки ще се предприемат. Общината ще опита чрез програмите за трудова заетост да назначи хора. Но не за охрана, защото не е позволено по закон. “Ще се опитаме да вменим чувство на отговорност и на гробарите, които при нас са на граждански договор. Не можем да осигурим денонощна охрана“ – заключи той. Това е тъжната приказка за една грозна провинциална българска действителност,  на която ние сме свидетели всеки ден. Стоиш и си абсолютно безпомощен, защото не знаеш към кого да се обърнеш за помощ.
  Поне на Задушница там можем да видим някоя и друга патрулна кола за респект, макар че по-респектиращо щеше да е, ако служителите излизат от нея.
„Страданието е кутия за дарения, чието съдържание е милост и доброта”, казваме това в очакване на по-добро време.

Related Articles

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Close
Close