Бих казала “О, времена, о нрави” или време размирно, време разделно или по библейски – живот между “Осанна и разпни го”. 23години затишия, лутания, търсения, изблици, недоволства и едно голямо обедняване,и безумно емигриране, дори вътрешно мигриране… Защо ли? Патосът за промяна през годините не е изчезвал, само силата не е една и съща. 1990 година – какви митинги, синя еуфория, после 1997 – пак народно недоволство и сега. Е, разбира се, това са различни периоди от време, но оттогава българинът все очаква идването на Годо. Сега вече протестиращият е наречен тълпа на фона на минали такива, дали защото преди време беше наречен и материал?! Дали през годините народът стана по-осъзнат и реши да потърси мястото си на по-предна линия?
Леките препратки на случващото се с днешна дата започнаха от замерянето с домати по Министерския съвет (от Николай Колев – Босия), от показното насочване на пистолет към партиен лидер, референдум – разбран-недоразбран от народа. Все ситуации с привкус на нещо гнило и назряващо в обществото. Все онези малките камъчета, които обръщат тежката каруца. И ето момента, в който се бръкна по-дълбоко в джоба на масово обеднелия българин и ескалацията не закъсня.
Сега, на фона на тази българска окраска, лек нюанс и от нашия протестиращ град. Откакто има размирици в страната, тук на два пъти се прави някакъв опит за протест. Престъпно рехаво присъствие. Нима сме доволни от начина си на живот? От днешния и утрешния ден, който те е страх дори да прогнозираш? Я, вижте Дупницаили Варна. Най-големият град в софийска област сме, е вярно и много червен, комунистически, но трябва ли да мълчим и да се крием под това було? Или всеки мери от собствената си камбанария? Една птичка пролет не прави.
Пълни ли са ви джобовете? Спокоен ли ви е денят? Имате ли постоянна работа с добро заплащане? Задоволявате ли с е с това жалко съществуване? Хора, спите ли спокойно? Не искате ли да имате самочувствието на достойни български граждани тук и сега? Ами вие, пенсионери? Вижте процента на безработицата в града ни, какво, че Боровец е под носа ни?!
Млади хора – къде осъзнати, къде не, развяваха българската светиня, а дали осмисляха символиката й? Нека трибагреникът й тук да бъде израз на българщината, на националната ни принадлежност, на надеждата, която умира последна. Може би поколението, което бяхме ние през 90-те (тогава на по 20 години) и все още носим на плещите си този тежък преход, сега ще подкрепяме младите, родените по време на прехода, децата на демокрацията. Ще предадем щафетата.
Адмирирам организаторите на протеста, който беше чисто граждански със социален мотив. Само сметките за тока и водата ли ни показаха за мизерното ни съществуване? Нормално ли е тези сметки да са фрапиращо високи, за да ни покажат колко са ниски доходите ни? Ами за неработещия, за пенсионера, ами за социално слабия?
Гоним европейски стандарти, но не и заплати. Засегнати бяха болни теми, подкрепяни с аплодисменти. Браво за смелостта на тези, които взеха микрофона, защото все пак се съгласете, че се изисква смелост за превъзмогване на някои бариери в малкия град.
Хубавото беше, че имаше единомислия в протеста. Нека инициативният комитет за тези изяви да оглави граждански съюз в града ни и активно да работи оттук занапред. Да има участници в него с ясни цели и идеи. И нека, ако този граждански съюз се учреди, да има глас и в местния парламент, да има свое седалище. Нека имаме гражданско общество с право на мнение и глас, нека градим полека средната класа и най-сетне да построим нашия си завод за живот. Когато го има и не работим за 400, а за 1400 лв., тогава ще си кажем “Ей, какъв живот!” и ще можем да се пуснем по магистралите на родината ни и да си позволим това, за което все нещо не е достигало или не е било на дневен ред.
Хайде да се хванем за ръце, да сме единни и да построим нашия си завод за живот!
