Поредно инвестиционно намерение, свързано с добив на подземни богатства в района на Самоков, е на път да удари на камък. Каква е причината и доколко основателни са предприетите протестни действия?
В центъра на събитията е внесена е жалба от инж. Любчо Луков и група граждани от община Самоков против Решение на Министъра на околната среда и водите от 30.09.2010 г., с което се съгласува работен проект за проучване на строителни материали в землищата на селата Поповяне и Ковачевци. Постъпилото инвестиционно предложение е с адрес „Нови кариери” ООД-София. Искането на жалбоподателите е да бъде отменено решението на Министерството на околната среда и водите и съгласувания с него проект като незаконосъобразни, нищожни и недействителни.
Какви са мотивите?
Е диният от тях е свързан с това, че в оспорваното решение на МОСВ липсват валидни координати на площта – обект на инвестиционно намерение, както и местностите, които обхваща тя. Не е ясно къде точно заявителят желае да извършва добива, респективно – местонахождението на евентуалната бъдеща концесия. В нито едно землище в Самоковска община не фигурира местност с наименование „Ливадата – 1”, определена за добив на инертни материали и при липсата на уточнено местоположение концесията може да бъде разположена навсякъде. Подозренията са, че по този начин се цели пряко засегнатите лица да бъдат лишени от възможността да реагират и възразят своевременно.
Като друго основание, жалбоподателите посочват разпоредбите на чл.1, ал.3 т.1 и т.2 от Закона за подземните богатства, които забранява добива на такива, включително и на инертни строителни материали от леглата на реките и от принадлежащите към реките земи. С други думи, законът императивно забранява добив на подземни богатства в и около р. Палакария. А никъде другаде в землищата на двете села – Поповяне и Ковачевци няма и грам такива материали.
Оспорваното решение на МОСВ е издадено и без оценка за въздействие върху околната среда (ОВОС). Според чл.81 и чл.92 това е задължително условие, тъй като добивът на инертни строителни материали е минна дейност. Оказва се, че голяма част от засегнатите имоти са частна собственост и в никакъв случай притежателите им няма да се съгласят да ги загубят. По думите на Константин Беров– кметски наместник на с.Поповяне, кариерата за добив на инертни материали няма как да бъде изградена, тъй като това противоречи на закона. Ако инвестиционното намерение все пак бъде осъществено, има реални притеснения за екологичните последствия, до които ще доведе.
На 3-4 км. под землището на с. Поповяне се намират два водоизточника на минерални води „Верила” и „Белчински бани”, използвани за питейни, лечебни и хигиенни нужди. Санитарно–охранителният пояс, в който те попадат е съответно 4 500 и 25 000 м. над водоизточниците. Евентуален добив на строителни инертни материали в землищата на двете села ще бъде вътре в охранителните пояси на въпросните питейни водоизточници, което императивно противоречи на закона и създава реална опасност за живота и здравето на хората, ползващи водата. За 3-ти април 2013 г. е насрочено делото, по което Върховният административен съд ще трябва да вземе решение.
