Местен бизнес

Големите супермаркети „убиват” малките квартални магазини

  Да се говори за проблеми не е приятно, но изваждането им на бял свят е един от ефективните начини, те да бъдат решени. Когато става въпрос за бизнеса в района, това е от изключително важно значение. Повече е от ясно е защо. На местната икономика се възлагат големи очаквания за повишаване на жизнения стандарт и разкриване на нови работни места. През изминалия месец, равнището на безработицата в Самоков достигна рекордната стойност от 21%.
  „Ако можех да имам едно магазинче със две полички, бих продавал… познайте какво? Надежда! Надежда за всички” – обещаваше безрезервно лирическият герой на Джани Родари. Само че светлина в тунела по отношение на малките и средни фирми няма. Ирина Спасова – собственик на един от първите специализирани магазини за риба споделя някои от предизвикателствата, пред които са изправени предприемачите в момента.
  Собственичката се връща към времето, когато е създадено магазинчето. Оттогава са минали близо 20 години. „Малко след промените съкратиха мъжа ми. Работеше като ОТК в завод „Любчо Баръмов”, а аз бях в Радиозавода” – разказва Ирина. „Никога не сме мислили, че ще се занимаваме с нещо подобно. Започнахме с рибите и така вече 20 години. Лошото е, че хората нямат пари, с тези ниски доходи не могат да пазаруват. Има такива, които веднъж в месеца или годината консумират риба” – споделя ни наблюденията си тя.
  Рибата е сравнително скъп продукт и на запад, но въпреки това нямат проблеми да го консумират. Супермаркетите, за разлика от малките търговски обекти, могат да си позволят промоции. Едно вдигат, друго намаляват и цените варират. Най-лошото е, че чуждите вериги, които се настаниха трайно на българския пазар, изнасят парите навън. По думите на Ирина, малките търговски обекти като техния са принудени да разчитат най-вече на постоянните си клиенти. Има някаква романтика в това да пазаруваш от специализиран магазин за месо, млечни продукти, риба и каквото още се сетите.
  Малко от видове риба, предлагани в магазина са български. Основно са внос от Аржентина, Канада, Норвегия, Гърция. Предпочитанията са насочени към речните видове и техните сладководните представители – пъстърва и шаран. По-скъпи, деликатесни риби като калкан и сьомга, не се предлагат, тъй като няма кой да ги купи. Самоков разполага с условия, които са подходящи за отглеждане на риба. ”Самел 90” АД и сега произвежда пъстърва, но в малки количества. Не е тайна, че една такава дейност е свързана с големи разходи.
  Поинтересувахме се от първо лице каква е формулата един търговски обект да се задържи толкова време на пазара? „Ние сме един от първите специализирани магазини за риба” – обяснява Ирина и допълва, че по това време е имало изискване в хранителните магазини да не се смесват много продукти. По тази логика е било немислимо в супермаркетите да се предлага риба. Като днес това е обичайна практика. В повечето случаи разходите за издръжката на един квартален магазин са много големи спрямо обема на работа. „Помещението е наше, ако трябваше и наем да плащаме не бихме оцелели ”- заявява откровено Ирина. Много от хората, решили да развиват търговска дейност, са в това положение.
  Каква е рецептата нещата да тръгнат в правилната посока? На първо място да се повишат доходите на хората. Много е голяма безработицата, особено сред по-младите. „За нас няма почивка, няма отпуски, всеки ден сме на линия. Не трябва малките магазинчета да се обременяват с такси и глоби. Лошото е, че няма реално производство, няма работеща икономика. Предприятия със страхотни машини бяха съсипани и едва ли някога ще заработят отново” – заключава тя. 

Related Articles

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Close
Close