Футбол. Любимия спорт на една голяма част от българите. За съжаление в последните години нямаме много поводи за национална гордост благодарение на него. Националният ни отбор едва сега прохожда след смяната на онова велико поколение, а клубните… Можем ли изобщо да ги наречен професионални футболни отбори? Може би има един-два, или не съвсем.
Това не пречи на българите да продължават да обичат „Цар Футбол”, да гледат по телевизията и да купуват на децата си футболни топки. Нашите телевизии излъчват редица чужди първенства, но безспорно най-интересна за всички е „Шампионска лига” – най-престижната купа за клубния футбол. Шампионите на Европа се изправят един срещу друг, за да докажат, че са силни не само в страната си.
През вече изминалия сезон имаше много изненади – миналогодишният шампион „Челси” отпадна още в груповата фаза, „Барселона” беше на косъм да бъде спряна от ПСЖ, „Манчестър Юнайтед” беше отстранен още на осминафиналите и още, и още. Много интересен сезон, изпълнен с много емоция и футболни страсти, завършил по най-добрият начин.
На полуфиналите „Байерн”(Мюнхен) победи „Барселона” с общ резултат 7:0, а изненадата на сезона „Боруся”(Дортмунд) спря „Реал Мадрид” по пътя към купата. Така за първи път на финал се изправиха два немски отбора.
Денят бе 25 май, а мястото „Уембли” – националният стадион на Англия. По трибуните няма празно място, а агитките на двата отбора са пропътували повече от 1000 километра, за да подкрепят любимия отбор. В точния час съдията дава сигнала и мачът
започва. За „Боруся” това е втори финал след спечеления през 1997 година, а за „Байерн” трети за последните 4 години.
Двата отбора се хвърлиха в ожесточена битка, пропуски и пред двете врати белязаха първото полувреме, но никой не успя да вкара топката в рамките на вратата. През второто „Байерн” взеха инициативата и Манджукич отбеляза първи гол, и даде предимство на „баварците”. Седем минути по-късно Гюндоган изравни от дузпа. Играта отново бе изравнена и по всичко изглеждаше, че мачът ще има продължения. В края, обаче, „Боруся” сякаш не издържаха физически и психически и допускаха грешки, една от които се оказа фатална. Рубен се възползва и вкара второто попадение за своя отбор и осигури победата.
От едната страна се леят сълзи. Феновете на „Боруся” споделиха мъката на играчите. Трудно е да си втори, въпреки че печелиш сребро си загубил финал, най-тежката загуба за един спортист. Но играчите от Дортмунд са герой. Те нямат бюджета на големите отбори в Европа, а само преди 4 години бяха изправени пред фалит. Момчетата доказаха, че за да се прави добър футбол и да побеждаваш не трябват милиони, а добър треньор, талантливи спортисти и много работа.
В другата страна цареше радост. Третия опит на „Байерн” се оказа успешен. Тази купа просто се превърна в материалното доказателство, че „баварците” са най-добрия клубен тим в света в момента и даде повод на цял Мюнхен да празнува петата титла в историята на клуба.
Финалът между два немски отбора показа, че в Германия футболът е на високо ниво и ако преди няколко години ги биехме навсякъде, то днес сме много след тях. Не, знам можем ли да се надяваме някога да стигнем нивото на отборите в Шампионска лига и да се радваме за български отбор показващ истински футбол. Песимист съм в това отношение, защото у нас всичко се обръща в пари, футболистите се вземат прекалено на сериозно и бързо забравят каква е истинската им работа. А благодарение на тях и кадърните момчета с желание не могат да се развиват и единственото им спасение са чуждите отбори. Дали Бербатов щеше да е това, което е, ако не беше отишъл в „Леверкусен”? Не вярвам, защото българската система е способна да счупи и най-големия диамант.
Остава ни да си изберем един чужд отбор, да се радваме за него и да си мечтаем, че някога ще гледаме на живо негов мач.
