Много хора възприемат фотографията като средство и възможност да увековечат моментите с любимите си хора. Други се отнасят по–отговорно към тази дейност, а за трети снимането се е превърнало в начин на живот и препитание. Андрей Домишляров е от групата на фотографите – професионалисти и при това с пълно основание се причислява към нея. „Имам снимка, на която съм на не повече от година, година и половина и с фотоапарат на врата” – разказа ни той. Още като малък се запалва по фотографията покрай своя баща. Следва го неотлъчно, проявява снимки по химичен път и успява да научи важни за занаята тънкости. От скоро Андрей има собствено студио „Фотоарт „Домишляров”, в което му помага неговият брат Наско.
Какво може да провокира човек да грабне фотоапарата?
Преди всичко любовта към професията. Нещата доста са се променили от ерата на черно– бялата фотография до наши дни. Но въпреки това, има и неща, които остават константна величина, като усета към самия кадър, например. Дали ще се получи перфектната снимка, е въпрос на много обективни и субективни фактори. „Някои хора просто те предразполагат”- споделя ни АнАндрей. „На мен идеята ми идва на момента или пък от мястото, където се намирам. Всичко е въпрос на усет” – добавя още той.
Има ли разлика между любителската фотография и професионалната?
Оказва се, че е огромна. За да се получи издържана снимка, е важно виждането, идеята и не на последно място използването на подходящо осветление. „Занимавам се с фотография от 1990 досега без прекъсване” – казва Андрей. Максимата, която подкрепя безусловно е, че човек се учи 
през целия си живот. Въпреки натрупаният опит, самият той непрекъснато открива нови и нови неща с помощта на Интернет или от контактите си с колеги – фотографи от страната. Постепенно се ражда идеята за собствено ателие. „Обмислях го от доста отдавна, но нямах смелостта да го направя. Дойде краен момент и заедно с брат ми предприехме тази стъпка”. Ателието предлага снимки, покани и всичко останало, свързано със сватбата, реклама, изработка на календари, плакати, сувенири и луксозни фотоалбуми, които могат да се закупят.
Навлизането на цифровизацията ще измести ли черно–белите и цветни изображения върху хартиен носител?
„След време хората няма да имат една снимка и това определено ме притеснява”- коментира Андрей. Все още не е измислен електронен носител, който да гарантира вечно запазване на кадрите. Дискът, на който са качени снимките, може да се повреди и затова е редно да бъдат извадени на хартия. Дори и в кризата, хората все ще съумеят да заделят някакви минимални средства за това. В противен случай си губят спомените.
Каква е предпочитаната фотография?
„Работата ми е свързана с хора” – заявява фотографът. Предпочитанията са му насочени към естествената фотография, без светкавици. В заключение споделя, че много обича да прави пейзажни снимки, но не му остава време за такива.
