Проект "Чужденецът"

Фламбура – етно-фолк-джаз група, създадена от известни самоковски музиканти

Преди време в Самоков се състоя фестивалът „Ритъмът на планината”. Събитие с изключително културен характер, прецизен музикален избор и много млади хора.  Организаторите  в лицето на група „Liberty”, община Самоков и …… имах възможност за една вечер да озвучат града и да го превърнат в център на събитието. В полите на Рила, красивият ни Самоков е място за среща на новото поколение, място, където се срещат свежите идеи и, дай Боже, те да прераснат в реализирани проекти.

В поредица интервюта ще ви представим всички групи, които взеха участие в „Ритъмът на планината”. За похвала е фактът, че интервютата са взети специално за „Самоков 365” от ученици от ПГ по туризъм- Самоков. 

Представете сес няколко думи на публиката. Откъде дойде името на групатаи какво означава?

Казвам се Величка Чаушева и съм вокал в групата. Казвам се Вели Чаушев и свиря на тамбура и китара. Името на групата дойде съвсем спонтанно и донякъде и целенасочено,защото търсихме дума, която да е свързана с каракачанския етнос като това наше желание бе продиктувано от първоначалната ни идея да изпълняваме каракачанска музика, непозната и различна за хората. “Фламбура ” представлява знамето, което се прави специално за сватба и се носи от момче с живи родители и съпътства всички хорапо време на сватбата .

Разкажете ни малко повече за това как и кога групата се е появила на бял свят?

Групата ни е създадена през 2009-та година, макар че ние сме семейство и свирим заедно от доста време. .Вели и Величка са семейство, Апостол е брат на Величка, а Александра е приятелка на Апостол. Единственият необвързан родствено с нас е Мустафа, който е ударната секция.

Музикалниятстил, който свиритене е много познат на широката аудитория? Защо избрахте именно този тип музика?

Величка: Нашият стил го определяме като етно-фолк-джаз. По принцип ние сме завършили всички с народна музика в Академията за музикално,танцово и изобразително изкуство-гр.Пловдив и естествено свирим народна  музика.Решихме обаче да преплитаме с други стилове музика, да я обогатим, да създадем наш стил, който да ни отличава. Трябва да подчертая,че освен каракачанска музика, която смеем да твърдим, че не се изпълнява в България по начина, по който го правим ние, се изпълняваме изцяло авторска музика, но още не можем добре да я популяризираме,защото всичко е свързано с много връзки и пари.

Вели: Музикалният стил на групата е смесица от талантливо поднесени и премислени музикални импровизации, които включват българска народна музика, каракачански автентичен фолклор, джаз мотиви и балканско звучене. Лично за мен в началото съм свирил рок музика, която повлия в професионалното ми развитие като музикант. Избрахме този тип музика, защото мислим, че тя е близка до душевността на българина и общите корени на балканското население се крият точно в музиката, която ние правим.

 Спомняте ли си вашия първи концерт като група? Как се почувствахте тогава? Какво се промени оттогава досега?

Да, спомняме си. Беше в един клуб в София. Беше пълно, имаше много наши приятели, които ни видяха в нова светлина и много ни харесаха. Имаше няколко биса. Чувството е незаменимо. Нещата се промениха за това, че тогава мислехме, че всичко ще се случи по-бързо, че ще направим диск, че ще пътуваме в чужбина….но реалността в България е друга и трудно се търсят места за свирене и реална възможност за възвращаемост на вложеното .

Какво ви провокира и вдъхновява да се занимавате именно с музика?

Няма как да е иначе. Музиката е живот и живота е музика. Когато не си само пасивен слушател, а и изпълнител, и дори композитор, няма как да не търсиш вдъхновение отвсякъде .Влюбиш ли се в някакво изкуство, дори различно от музика, не можеш да се откажеш от него. Колкото и да ти е трудно, една песен винаги оправя настроението.

 Какво чувствате, когато сте на сцената и свирите пред публика?

Предполагам за всички изпълнители е едно и също. Тръпка преди да излезеш и голям кеф като гледаш хората, които танцуват или плачат да музиката, която правиш.

Как се развива българската музика в момента, според вас? Къде е вашето място на българската музикална сцена?

Величка:Смятам, че се създават малко песни, които ще останат във времето, както е било преди. Но това е отново свързано с популяризирането на качествената музика. Има много групи, които са адски добри, имат страхотни парчета и въпреки това ги знаят единици. Рекламата е голямо нещо. Ако някой изпълнител или група е рекламирана често по телевизия или радио, създава се впечатлението, че това е хит. Започваш и ти да го харесваш, да запаметяваш оттук-оттам текста или мелодията, за да  си в час. Ние може би нямаме място на българска сцена, защото няма кой да ни оцени.

Ако бяхме не само акустична група, а имаше електрически китари, барабани….даже няма нужда да пееш. Достатъчно е да се вдига джангър. Ние сме 5-ма. Тамбурата, китарата, кларинета и ударните имат някакво предназначение-  дали например е солиращ или акомпаниращ инструмент. Ние постоянно си разменяме ролите, дори и като вокали и се създава впечатлението, че не сме само 5-ма. Каракачанската музика също няма кой да я оцени тук, макар че е толкова стара, тя е страшно емоционална. Може би чужденците…..биха.

Вели: Според мен, българската музика е в ръцете на много некомпетентни композитори и музиканти, които развалят общото звучене и “ушите’ на хората с техните песни. Малко са хората, които наистина слушат качествена музика и точно тези хора музиката, която ние правим. На българската музикална сцена нашата група може да се причисли към световната worldмузика и според мен тя е специална с това, че е единствена по рода си група, която изпълнява каракачански фолклор.  Поднасяме я  по оригинален начин и авторски песни, които са основна част от репертоара на групата.

Според вас какво е значението на фестивала “Ритъмът на планината” за развитието на българската музика? С какво този фестивал е поразличен от други подобни фестивали?

Всеки фестивал е добре дошъл. Правят се толкова много за народна музика. Така трябва да е и за друг тип музика. Има изява за млади групи и изпълнители. Те контактуват помежду си може да се роди нещо много интересно. Мисля, че и неслучайно е името на фестивала и за мен лично доста подходящо, защото в планината има много живот и в буквален, и преносен смисъл .

Какво бихте посъветвали младите хора, които тепърва започват да се занимават с музика и изкуство?

Да не си мислят, че е лесно да станеш музикант.Т ова е дълъг и упорит труд. Нашият съвет към младите музиканти  е да се придържат към оригиналния си собствен стил, но едновременно с това да разширяват музикалния си хоризонт, като слушат различна и хубава музика.

На концерта присъстваха много ученици и млади хора. Пожелайте им нещо!

Да са по-будни, по-инициатвини, по-прогресивни и по-позитивни!

Related Articles

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Close
Close