Няма да преувелича, ако кажа, че съм обиколила Полша на шир и длъж, попътувала съм доста и из България. И докато пътувайки у нас, отвсякъде усещаш прегръдката на високи планини, хълмове, ридове, там докъдето ти стигне окото, е все равно, все плоско. А това наистина може да докара до лудост един човек, роден и израсъл в планината. Е, Краков прави малко изключение в това отношение на няколко малки възвишения местните отиват на разходки, използват всяка свободна минута, за да отдъхнат от забързаното ежедневие, организират своите грилове, полският вариант на нашата чушка-пръжка, дори лягат да се пекат при по-топло и слънчево време. На едно от тези възвишения се намира величественият замък Вавел, един от символите не само на Краков, но и на цяла Полша. Добил сила и слава като резиденция на кралската династия на Пиастите, той е удържал десетки битки, спасявал е града от вражески нашествия, преживява ужаса на Втората световна война и я надживява. Днес посетителите на града могат да се върнат чак в Средновековието, разхождайки се из автентичните, непокътнати, сякаш неподвластни на времето кралски покои. Това се случи и с мен. При първото си посещение, попадайки в една от вътрешните градини, си казах, че отвън доста ми прилича на Рилския манастир и дори вода ще му носи – същата фасада, същите малки балкончета като на монашеските килии. Но какво да видя отвътре – стаи, целите в злато, лъскави мраморни подове, автентични картини на известни художници. Като всяка жена се влюбих не само в този разкош, но и в красотата на разцъфналите розови магнолии, с които бе насадена една от другите градини, където често се снимат филми от световна величина и със завидни бюджети. Готическата катедрала към замъка бе друг феномен за мен – там почиват тленните останки на редица полски крале, представители на различни династии, там е погребана и трагично загиналата президентска двойка – сем. Качински. Знаем как е с политиката в днешни дни, всичко е свързано с много пари, с много задкулисни интереси, сигурна съм, че и поляците са наясно с този факт, но това не им е попречило да отдадат дължимата почит на доскорошния си управник, да му отредят място сред най-великите и да се прекланят пред паметта му. Но да продължим по-нататък, защото Вавел не е единственото място, което e ценно да се посети в Краков. Истинска феерия от цветове, аромати, звуци представлява същинският център на града – площадът с големия пазар Сукиеннице. В разкошна художествена галерия, от която се открива уникален поглед към целия град, са изложени картини на най-известние и талантливи полски художници. Освен обичайните магазинчета с дрехи, картички, книжки и всякакви сувенири – от ръчно изработени майсторски произведения на изкуството до евтини китайски запалки и ключодържатели неизменна част от лицето на Сукиеннице е пазарът с цветята. Няма цвят на дъгата, който да не се подава от многобройните саксии, над които бдят усмихнати русокоси девойки или по-възрастни дами. Ако бяха в България, тези цветя щяха просто да си вехнат по сергиите, но се оказа, че в Полша са доста търсена покупка, и то от мъжете. Да, съвсем сериозно. Защото освен всичко друго поляците се оказаха и романтици. Наистина прави много хубаво впечатление да видиш как млад мъж купува букетче момини сълзи или хризантеми на своята любима и след това й го подарява с поклон на фона на традиционна народна музика, свирена от насядалите наоколо цигулари или акордеонисти. Е, това не е само мит, не е отживелица, не битува само в приказките. Това го има в Краков, скъпи мъже!
Друг един парадокс, който и до днес занимава женското ми съзнание беше гледката на доста фини млади дами, с фигури, достойни за модно списание, които очевидно обичаха да си похапват. Запътили се към работа или просто тръгнали на разходка, сладко-сладко похапват огромни сладоледи, меки, пухкави гевречета, понички, сладкиши. Не успях да си обясня как го постигат. Да, няма човек с толкова силна воля, че да устои на сладкия аромат, разнасящ от кокетните малки пекарни, разположени буквално през 50 метра. Е, може би освен да похапват, обичат и да се разхождат, да спортуват, но и имат условия за това. Прекрасни са краковските паркове- Блони, Планти, Парк Йордана, поречието на Висла и др., където няма изхвърлена нито една хартийка, пейките са здрави, свежо боядисани, тревата е окосена и чиста и освен всичко друго често се използва от местните вместо плаж. Истинска атракция за мен представляваха парковете с тройни алеи – за пешеходци, велосипедисти и кънкьори. Факт е, че хората там имат европейски манталитет, знаят как да пазят и ценят това, което имат. Интересен е обаче въпросът дали това им е вродено или са го придобили вследствие на строгите закони и изисквания на полицията. Лично съм била свидетел на случаи, в които глобяват човек за изхвърлен фас на улицата или за пиене на алкохол на обществено място. Да не говорим за пускане или разхождане на кучета на улицата без каишка. Най-изрядните стопани осигуряват дори и намордници.
Ако говорим за Полша не можем да подминем и темата за еврейството . Доста голяма част от Краков заема именно еврейският квартал Кажимиеж, запазил изцяло духа на предвоенна Полша. Тесните улички, автентичната музика, разнасяща се през деня от малките кръчми, старата синагога, еврейското гробище, магазинчетата, прашните тротоари, типичният червен тухлен цвят на повечето сгради, всичко напомня на онези времена. Тук се намира и прочутата фабрика на Оскар Шиндлер, днес превърната в музей, недалеч е и концентрационният лагер Плашов. В този квартал именно е сниман и световноизвестният филм „ Списъкът на Шиндлер”. Интересно как, но вечер цялата тази магия изчезва, за да направи място на съвременни дискотеки, барове и други заведения, точно тази част на града носи славата на място с най-активен, да не кажа нестихващ, нощен живот. А тези, които не си падат особено по нощния живот, си организират най-различни други мероприятия, с които да се забавляват. Правят изложения на занаятите, фестивали, концерти, походи, плаване с лодки по Висла, пикници и т.н.
От прочетеното сигурно ще си кажете, че Краков е град само за туристи, само за забавления и развлечения. Е, не е съвсем така. Пословична е религиозността на поляците, а фактът, че тук се намират едни от най-големите църкви и катедрали в страната ( Мариацката катедрала, Боже тяло, катедралата на Светия Кръст и др.), кара местните да изпитват благоговение пред града. Към това можем да добавим и съвсем обичайните за местното население, но странни за мен лично олтари, статуи на Богородица и кръстовете, които се разполагат по тротоари, градинки, паркове и пред които се молят вярващите. Нетипично за нашата култура е и наличието на толкова мади хора, отдали живота си на религията – често срещана гледка са младите монаси и монахини, участващи в различни ордени на католическата църква – доиникани, кармелити и др.
Това е Краков – цветен, пъстър, забързан, шумен, заливан от тълпи туристи. И колкото и да се изкаже и изпише за него, все ще е малко. Този град носи духа на кралете, тук дори и най-обикновеният човек вярва, че е наследник и носител на кралското и умело го демонстрира.
