Поповяне събра две любими неща- картофите и кулинарния майсторлък на празника на дзивата. Сигурно ви звучи странно това понятие и ще попитате какво е дзива?
Това е ястие подобно на добре познатия тук в Самоков тутманик или на киселата баница със сирене. Бабите ни разказаха, че това е традиция, която се е съхранила още от техните майки. Интересно е самото име дзива- не я ясно откъде е дошло, просто жителите на Поповяне така си го познават. За да ти се получи дзивата, трябва да вложиш сръчност и умения и да си съхранила жива традицията, иначе не става. И да си от Поповяне! Защото само там се среща специфичното название на ястието.
В традиционния празник за селото взеха подобаващо участие и други кулинарни изкушения- като т.нар. „тръкан компир”, торта- часовник от картофи, домашен чипс. „Тръкан компир” също е типично ястие за региона. Едно време се е хапвало в големи количества, а сега оживява рядко в кухните.
Пристигаме там по- рано от обявения час- 11.00. След нас полека- лека започват да се събират хората. Чака ни празник, необикновен ден. И какво по- хубаво от това да се събираме на маса сред толкова вкусотии? За малката общност на Поповяне това е истинско събитие- време за среща и раздумка.
Кметството беше подготвило специален награден фонд за победилите. А самите победители определи журито. Първа награда за най- добро ястие от картофи спечели Виолета Рускева, втора награда е за Райна Цинцерева, а трета- Вяра Цветкова.
Призът за най- вкусна и добре изглеждаща дзива отново отиде при Виолета Рускева, която беше добавила към нея сусам. Втора стана питата на Катя Петкова, а Елена Новакова зае третото място. Въпреки това условно класиране, можем да кажем, че всичко, подредено на конкурсната маса беше изключително вкусно и участниците трябва да се гордеят със себе си, защото те са носители на един специфичен момент, който гражданите малко са позабравили- да си приготвиш домашно ядене.
По места хората се стараят да поддържат реномето на картофа като наш неотменен символ. Мислим си, че е добре да се работи за нещо по- голямо, което да излезе от рамките на малките населени места. Да стане символ и на града Самоков, но да излезе изпод сянката на смешката и на неудобните сравнения. Стига сме си измисляли празници, които продължават по една седмица без никаква концепция.
Екипът на „Самоков 365” благодари за изключителното посрещане от страна на домакините, които неотлъчно бяха около нас и ни обясняваха подробностите, благодарим и за още по- топлото изпращане. На раздяла си обещахме повече срещи и поводи за повече усмивки!
